След убийството на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив обществото се опитва да намери обяснение за проявената жестокост. Социалните мрежи, груповата психология, желанието за саморазправа и липсата на емпатия вече бяха посочени като възможни фактори. На този фон стана известно и друго – част от задържаните младежи са почитатели на тежката метъл музика, включително групите Pantera и Sepultura.

Това стана ясно, след като част от тях се появиха в съдебната зала с тениски с имената на групите.

Това само по себе си не означава нищо. Милиони хора по света слушат подобна музика, без никога да извършат престъпление. Но поставя един интересен въпрос – защо именно подобна естетика често привлича тийнейджъри, които търсят сила, идентичност и усещане за принадлежност?

Pantera и Sepultura са сред най-влиятелните групи в groove и thrash метъла. През 90-те години те изграждат репутацията си с агресивно звучене, сурови текстове и сценично поведение, което често провокира. Песните им говорят за ярост, омраза, война, психологически срив, отчуждение, лична борба и насилието като отражение на един жесток свят.

В емблематичната си песен Walk Pantera говорят за конфронтация и презрение към лицемерието. В Fucking Hostile яростта е изведена до крайност като реакция срещу натрупаното напрежение. Domination и Strength Beyond Strength също използват език на силата, агресията и надмощието.

Sepultura от своя страна изграждат голяма част от творчеството си около войните, социалното насилие и разпада на обществото. Албуми като Chaos A.D. и Roots превръщат теми като бунт, държавно насилие и примитивни инстинкти в основна част от художественото си послание. Парчета като Refuse/Resist са протест срещу репресиите и социалната несправедливост, а не призив към престъпление.

Именно тук се крие важната разлика.

Тежката музика използва агресията като художествен език. За огромната част от феновете тя е начин за освобождаване на емоции, а не модел за подражание. Психологически изследвания през последните години не откриват убедителни доказателства, че слушането на екстремен метъл само по себе си води до насилствено поведение. Напротив, при много фенове музиката изпълнява ролята на емоционален отдушник.

Но когато подобна естетика се срещне с други фактори – незрялост, групов натиск, липса на критично мислене, желание за доказване, влияние на социалните мрежи и романтизиране на насилието – картината става далеч по-сложна.

В случая с убийството в Пловдив вече се знае, че младежите са действали като група, снимали са побоя и според прокуратурата са го качвали в социалните мрежи. Адвокат на един от обвиняемите дори заяви, че мотивът е бил те да се представят като своеобразни "ловци на педофили" – феномен, който през последните години набира популярност в интернет чрез видеа, превръщащи насилието в зрелище.

Затова вероятно въпросът не е дали Pantera или Sepultura могат да направят някого агресивен. По-важният въпрос е защо някои млади хора започват да възприемат агресията като символ на сила, а унижението и саморазправата – като форма на справедливост.

Интересно е, че и самата фигура на вокалиста на Pantera Фил Анселмо години наред предизвиква противоречия. През 2016 г. той предизвика международен скандал, след като на концерт направи нацистки поздрав и извика "White power". По-късно музикантът се извини публично и заяви, че постъпката му е била "грешка" и "неуместна шега", но случаят остана едно от най-петнящите събития в кариерата му.

Това обаче също не означава, че феновете на Pantera споделят подобни възгледи.

Подобна е и историята на бразилската Sepultura – една от най-влиятелните траш и груув метъл групи в света. Още от създаването си през 80-те години музикантите изграждат тежък и агресивен звук. В песните им присъстват войни, масови убийства, полицейско насилие, изтезания, затвори и човешка жестокост. В повечето случаи обаче групата не възхвалява подобни действия, а ги използва като критика към реални исторически събития, политически режими и социални конфликти.

Историята познава милиони почитатели на тежкия метъл, които са лекари, инженери, преподаватели, учени или просто обикновени хора. Музиката сама по себе си рядко обяснява едно престъпление. Но тя понякога може да бъде част от културната среда, в която един млад човек изгражда своя образ за сила, принадлежност и идентичност.

А когато към тази среда се добавят социалните мрежи, културата на показното насилие и липсата на морални ориентири, резултатът може да бъде много по-опасен от всяка песен.

Зловещи подробности за линча на Младежкия! Тийнейджърите гасили цигари в Георги, обръснали му веждите и го душилиСлед убийството отишли да ядат дюнери с парите, откраднати от жертвата

Омразата вече е национален спорт, а българската толерантност - митТри случая, които показват , че някакви групи от хора в държавата функционират извън човешките, морални и законови норми