Пасивност и инерция. С тези две думи могат да се определят действията на БСП в Пловдив през последните месеци, а защо не и години, в период, в който местните избори чукат на вратата. Ситуацията на будна кома при социалистите по всичко изглежда, че ще продължи, а от нея могат да се отърсят вероятно чак когато изборите приключат.

Голямото надъхване в редиците на БСП преди европейските избори приключи катастрофално, а звучният шамар, който им удариха избирателите, още кънти в ушите им.  Необяснимата пасивност на социалистите под тепетата говори, че те са развели бялото знаме, а на изборите през есента те по-скоро се страхуват да не изкарат още по-слаби резултати, отколкото да спечелят повече гласове.

На последните местни избори кандидатът на БСП за кмет Георги Гергов изкара 8600 гласа, което бе антирекорд за червените през последните 30 години. Все пак те успяха да се отърсят и на парламентарния вот изкараха  40 000 гласа в Пловдив, преди отново БСП да се сгромоляса до 20 000 гласа на вота през май.

7 септември – тогава БСП ще избере и обяви своя кандидат за кмет. В този период вече ще са ясни  всичко основни играчи, а за някои дори изборната кампания ще е на финала. Вместо това пловдивските социалисти ще се съберат на градска конференция, която ще е римейк на последните техни събрания.

Ще има критика по Гергов, сблъсък между „антининовистите”  и „прониновистите”, ще се искат оставки, а между другото ще бъде излъчен и кандидат за кмет и листа за общински съветници. Самият кандидат, ако не е запознат с вътрешнопартийните боричкания, пък ще трябва да се ориентира в цялата червена мъгла. През това време изборите може и да се приключили, а червените отново да стоят и да се чудят защо са изкарали по- малко гласове от местни формации.

Инерцията  при пловдивските социалисти си личи и по номинациите и кандидатурите, които издигат по партийните конференции. В район „Тракия” и „Източен” червените издигнаха същите кандидати като преди четири години, съответно Добромира Тошева и Йордан Василев. Те изкараха между 6,4% и 7,9% на последните избори, а по нищо не изглежда, че те ще получат повече бюлетини. В район „Западен” за райкмет бе издигната Десислава Йорданова, която бе и основният ментор на предишния кандидат за кмет – Милена Колева. В район „Южен“ бе издигнат общинския съветник – доц. Ангел Иванов. Единствените нови лица, които се появиха в надпреварата за районни кметове са Атанас Баташки в „Северен“ и Тодор Стоилов в „Централен“.

За кмет на Община Пловдив вече се въртят редица имена, като фаворит продължава да е Николай Радев. Освен обичайните вътрешнопартийни кандидати, сред външните лица с номинации са проф. Иво Христов(самият той не може да бъде издигнат, тъй като няма адресна регистрация в Пловдив), Пламен Узунов, Диана Димитров и други по-известни персони,близки до червената идея.

Никой от изброените обаче не влиза в категорията „печеливш кандидат”. И тук не става въпрос за спечелване на изборите, а за надскачане поне на погрома от последните вотове.  При тази ситуация, в най-добрия случай, кандидатът на БСП ще е четвърти. Докато пък те влагат цялата си енергия във вътрешнопартийните боричкания, Славчо Атанасов прокламира всичко това, което хората с леви идеи искат да чуят. Неслучайно и голямата битка на червените не е срещу ГЕРБ в Пловдив, а срещу бившия кмет, който е припознат като тяхна алтернатива и се приема като „левия кандидат”.

Изключително нелогично е и кандидатите за районни кметове да са ясни още от юли, а този за градоначалник чак през септември.

  За да се спасят от тотален провал, социалистите имат един единствен шанс, а именно в Общинския съвет  да влязат млади и нови лица, които не са чужди на партията, но често биват изтласквани в страни.  Общинските съветници на социалистите ще бъдат лицето на партията в следващите четири години. Тези избори отсега са загубени за социалистите, но те имат шанса да покажат новото си лице пред пловдивчани, което е да отправна точка за 2023 година. Някои от кандидатите за районни кметове влизат в това число, но шансът им да се преборят за победа в мажоритарните избори изглежда илюзорна. Именно местният парламент трябва да бъде трибуната за новите лица на пловдивските социалисти.

Сложи ли обаче ръководството на партията на челните позиции в листата същите лица, които пловдивчани знаят, но така и не припознават – свободното падане ще продължи.

Старата максима гласи, че ако дълго време гледаш в бездната и тя ще погледне към теб, а вторачването надолу при червените не от е отскоро.