САЩ и Иран постигнаха предварително споразумение за удължаване на примирието и повторно отваряне на Ормузкия проток. Това обаче е само началото на дълъг процес, в който ще са нужни излишък от суров петрол и по-ниски транспортни разходи, преди пазарът да види нещо, наподобяващо нормалност.
„Отварянето на протока е първа стъпка“, казва пред MarketWatch Роб Тъмъл, старши портфолио мениджър в Tortoise Capital.
След това може да са нужни години на петролен пазар с излишно предлагане, за да бъдат възстановени 1 млрд. барела от световните петролни запаси, пише Profit.
Пазарните оценки сочат, че от началото на войната на 28 февруари светът е загубил между 1 млрд. и 1,5 млрд. барела петрол заради съкращения на производството и нарушения в транспорта, свързани с войната с Иран.
Петролът от световните аварийни резерви помага за запълването на тази празнина. Още през март САЩ се съгласиха да освободят 172 млн. барела суров петрол от своя Стратегически петролен резерв като част от координирано от Международната агенция по енергетика глобално освобождаване на общо 400 млн. барела от страните членки на агенцията.
„Петролните пазари са склонни да гледат напред, така че продължителен период на пазар с излишно предлагане, който предполага непрекъснати глобални петролни потоци, може да свали цените към диапазона около 60 долара“, казва Тъмъл.
Според него обаче ще е нужна поне година, за да се върнат световните петролни запаси до нива, при които петрол в този диапазон изобщо да бъде възможен.
При цена от 83,17 долара за барел в понеделник международният бенчмарк Брент все още се търгува с почти 15% над нивото от 72,48 долара преди началото на войната в края на февруари, според Dow Jones Market Data. Американският бенчмарк West Texas Intermediate приключи търговията в понеделник при 80,75 долара, почти 21% над предвоенната си цена от 67,02 долара.
Възможно ли е цените да „паднат като камък“?
В неделя президентът Доналд Тръмп заяви в Truth Social, че „сделката“ с Иран вече е завършена, и изтъкна отварянето на Ормузкия проток без такси, както и премахването на американската блокада, насочена към парализиране на иранския петролен износ.
„Нека петролът потече“, написа той.
Още през май Тръмп каза пред репортери в Овалния кабинет, че веднага щом конфликтът с Иран приключи, цените на бензина и петрола ще „паднат като камък“.
Това може би е вярно за цените на горивата по бензиностанциите, поне в началото. Историята обаче е малко по-сложна при самия петрол, от който тези горива се произвеждат.
Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници, известни като ОПЕК+, със сигурност ще имат роля за увеличаване на глобалните запаси.
Джей Хатфийлд, главен инвестиционен директор на Infrastructure Capital Advisors, очаква допълнителното производство на групата над нивата отпреди войната „бързо да компенсира недостига“ в запасите от суров петрол.
Седем държави от ОПЕК+, които правеха доброволни корекции в производството, за да подкрепят стабилността на петролния пазар, се договориха по-рано този месец да увеличат производствените си цели със 188 000 барела дневно през юли, като така продължат постепенното премахване на съкращенията, започнали през 2023 г.
Това решение до голяма степен се възприемаше като символично, тъй като Ормузкият проток беше почти затворен от началото на войната.
Повторното отваряне на протока обаче би облекчило ограниченията върху съхранението в Персийския залив, които принудиха държави от региона да ограничат производството.
Членките на ОПЕК, особено Саудитска Арабия, вероятно бързо ще преминат към „максимално производство“, за да компенсират загубените запаси, но и за да отговорят на политическия натиск от администрацията на Тръмп, казва Хатфийлд.
Предизвикателствата пред корабоплаването
Излишното предлагане обаче не е единственото, от което петролният пазар се нуждае, за да паднат цените с темпото, за което говори Тръмп.
Разходите за застраховки на корабоплаването са около 10 пъти по-високи, отколкото преди началото на войната, казва Пол Барис, директор в консултантската компания за вериги на доставки Efficio. Очаква се тези разходи да започнат да спадат в рамките на дни след подписването на мирно споразумение, а понижението да продължи, потенциално с по-бързи темпове, през следващите две до три седмици, ако няма нови проблеми.
Барис обаче очаква да са нужни поне между три и шест месеца, преди застрахователните ставки да се върнат до нивата отпреди войната.
„Трябва да видим безпроблемен транзит в голям мащаб - не 20 или 30 кораба на ден, а 100 или повече“, посочва той.
Но това не е единственият проблем при корабоплаването, защото сигурността в региона ще остане сериозен въпрос.
„Трайността на всяко споразумение е важна, но важни са и посланията около него“, казва пред MarketWatch Ребека Бабин, старши трейдър на енергийни суровини и управляващ директор в CIBC Private Wealth.
„Как ще разберем, че свободата на корабоплаването наистина е възстановена?“, пита Бабин.
По думите ѝ анализаторите ще следят дали корабите се връщат, за да товарят товари, „а не само дали успешно напускат региона“.
„Това е разликата между временно отваряне и трайно възстановяване на движението“, казва тя.