Чужди езици, мениджмънт, изкуства – хиляди традиционни университетски програми в Китай са заменени с програми за изкуствен интелект в рамките на мащабна реформа в сферата на висшето образование, съобщават местни източници.

Китайските университети активно преразглеждат учебните си програми с намерението да се откажат напълно от редица традиционни направления, особено в областта на изкуствата и хуманитарните науки. Властите премахват хиляди съществуващи програми и въвеждат нови, свързани с изкуствения интелект, в отговор на пазарните изисквания и нарастващата младежка безработица.

Университетите в азиатската страна масово губят специалности, които са остарели поради развитието на технологиите за изкуствен интелект, отбелязва South China Morning Post (SCMP). Приблизително 30% от специалностите вече са премахнати, най-често в областта на изкуствата, хуманитарните науки, чуждите езици и мениджмънта.

Мащабната реформа на образователните програми е обусловена от бързото развитие на AI и технологичната трансформация на икономиката. Самата реформа е насочена към по-тясно съгласуване на висшето образование със стратегическите цели на Китай и текущите нужди на пазара на труда.

Според Министерството на образованието, 12 200 бакалавърски програми са били отменени или спрени в Китай между 2021 и 2025 г. Същевременно са били открити приблизително 10 200 нови програми. По този начин реформата е засегнала повече от 30% от всички университетски програми в Китай.

Най-големите съкращения са в областта на хуманитарните науки, изкуствата, чуждите езици и мениджмънта. Тези специалности все повече се разпознават като препълнени и недостатъчно търсени на бързо трансформиращия се пазар на труда под влиянието на изкуствения интелект и автоматизацията.

Допълнителен фактор, движещ реформата, е силната конкуренция сред завършилите. Нивото на безработица сред младежите в Китай надхвърля 16%, което оказва значителен натиск върху системата на висшето образование.

На мястото на затворените програми университетите активно въвеждат нови технологично-базирани специалности, фокусирани върху приоритетните сектори на бъдещето, които Пекин насърчава като част от своята стратегия за високотехнологично развитие.

По-специално, девет китайски университета вече стартираха програми за „въплътен интелект” – област, която интегрира изкуствен интелект в реални производствени и инженерни системи.

Преди две години Zhaopin, най-голямата платформа за търсене на работа в Китай, без обяснение спря да публикува данни за заплатите, които е събирала повече от 10 години. Това усложни разбирането на ситуацията на пазара на труда на фона на нарастващата безработица и натиска от американските санкции.

Други източници на алтернативна статистика също изчезнаха – например, Китайският институт по заетостта не е публикувал доклади от 2022 г.

На 1 януари 2025 г. китайското правителство официално повиши възрастта за пенсиониране на 63 години за първи път от над четири десетилетия.

През март 2026 г. безработицата в Китай сред хората на възраст 25-29 години се повиши до 7,7% – най-високата стойност, откакто тази група е официално призната. Общата безработица е 5,4%, докато младежката безработица достига 16,9%.

В същото време ръстът на заплатите се забавя, а безработицата нараства в почти всички сектори. Смущенията в световната търговия и автоматизацията допълнително засилват натиска. Слабият пазар на труда възпрепятства потреблението и увеличава склонността към спестяване.

В абсолютни стойности Китай запазва позицията си на втората по големина икономика в света след Съединените щати. Към края на 2024 г. брутният вътрешен продукт на страната е 18,4 трилиона долара, което е увеличение с 5% на годишна база. БВП на глава от населението е 13 100 долара, бележейки увеличение с 5,1%.

Външнотърговският оборот на Китай през 2024 г. възлиза на 6,16 трилиона долара (+3,8%), включително износ от 3,58 трилиона долара (+5,9%) и внос от 2,59 трилиона долара (+1,1%).

Търговският излишък на Китай възлиза на 992,2 милиарда долара (+20,5%). Обемът на реалните преки чуждестранни инвестиции в континентален Китай се изчислява ва 112,75 милиарда долара (-27,1%).