Mona е родена на 8 април 2004 г. в Кюстендил, България. От ранна възраст проявява интерес към музиката, като особено се увлича по съчетаването на фолклорни мотиви със съвременни поп елементи. Започва музикалната си кариера на 16 години. Нейната музика включва фолклорен вокален стил, характерен за региона на Балканите и българското културно наследство. Сама пише своята музика и текстове и интегрира в песните си фолклорни елементи.

Mona е носител на стипендия от Министерството на културата в България и е получавала подкрепа като стипендиант на фондация „Димитър Бербатов“.

Певицата ще зарадва феновете си под тепетата с голям концерт в Plovdiv Event Center "Антракт" на 20 юни (събота) от 21 ч.


- Mona, какво да очакват феновете ви от концерта в Plovdiv Event Center на 20 юни?

- Феновете могат да очакват концерт на една Gen Z фолклорна фурия. Защото ще има песни, които обединяват различни музикални стилове и са пречупени през моята призма и усещането ми за музика. Естествено, ще чуят и абсолютно всички песни от авторското ми творчество до момента. И най-новата "Луна", разбира се, а специален гост със сигурност ще бъде и самият Любо Киров.

- Какво ви привлече така силно към фолклора, че се превърна във вдъхновение и за авторските ви песни?

- Моята прабаба беше народна певица и аз явно от мъничка съм закърмена в това. Всеки път, когато ходех на село на гости при нея, тя винаги слушаше народна музика, винаги пееше. И може би това с мен е създало едно желание, едно любопитство. Когато бях на 8 години, в училище си записах сама във вокална група. Учителката, която ръководеше вокалната група, беше звъннала на майка ми по телефона да ѝ каже, че имам талант. Това е нещо, което може би още отпреди това родителите ми са знаели, защото в детската градина винаги съм била солист на различни музикални изпълнения. После започнах да работя с вокален педагог, защото нещата започнаха да стават сериозни, а на 9-годишна възраст стартираха уроците по пиано. Малко по-късно започнах да изучавам и солфеж, хармония, теория и така нататък. През всичкото това време аз обичах и обичам фолклора. И сама съм искала точно това да бъде моето си нещо. Бяха времена, когато народната музика не беше популярна. Беше много странно, защото всичките ми съученици ме питаха защо пея народни песни, защо се обличам в носии. Казваха им бабешки дрехи. Но това винаги се е било много огромно желание и увлечение. И никога не съм изневерила на това мое усещане.

- Имахте ли някакви опасения, когато вече по-професионално започнахте да работите в тази посока, че публиката не е готова за този вид музика, че тя не е толкова комерсиална, че тя изисква една друга култура, друго възпитание, за да я почувстваш?

- Аз със сигурност знам от ден едно, че музикалният стил, в който искам да се развивам, е свързан именно с фолклора. Затова още в първите ми песни тази свързаност се усеща, чува се. Тя си е дори изцяло народна родопска песен и аз направих своя прочит. Хората около мен ме съветваха, че трябва да правя по-комерсиална музика. Аз ги слушах и се опитвах да правя повече поп неща с елементи на фолклорна версия. Но се оказа, че при мен опитите да съм комерсиална просто не се получаваха по този начин, по който исках да се получат. Играта се промени през 2024 г., когато така претърпях една вътрешна трансформация благодарение на конкурса "Евровизия". Тогава за първи път отидох да го гледам на живо в Малмьо. Обичам това събитие, защото го следя от съвсем мъничка заради родителите ми, които винаги го гледат. Там в Швеция осъзнах за какъв мащаб става въпрос е нещо в мен се промени. Започнах да си задавам много и различни въпроси, но най-основният беше - коя е моята супер сила? Кое е нещото, което ме отличава сред другите артисти? И тогава си дадох сметка, че това всъщност е фолклорът и че не трябва да го крия. Даже напротив - трябва да го показвам повече, за да може силата ми да се развие. Когато се прибрах от Швеция, бях в много интересно емоционално състояние - сякаш искам да се разплача, сякаш не бях сигурна точно какво се случва. Това беше при мен моментът на вътрешната трансформация. Седнах на пианото и за 4 минути и 10 секунди написах първата ми авторска песен. Тя буквално се изля. Казва се "Жива". Това беше проектът, с който направих тотален ребрандинг на Мона. И не само смених звученето ми в музикален план, ами се промених и като човек. Беше се появила абсолютно нова Мона.

- А как реагира вашата фенска маса на тази промяна?

- В онзи момент нямах кой знае колко фенове, но реално всички хора, които са ме харесали отпреди това, сега още повече уважават творчеството ми, защото са били с мен по време на тази промяна. И знаят каква съм била преди. И каква съм сега. И много го оценяват. Виждам тези почитатели по концерти и щастието им, че споделяме любовта към музиката. За мен е много яко, когато виждам, че хората пеят и старите ми, пеят и новите ми песни. И със сигурност е много интересно, неслучайно казвам, че играта се промени. Просто защото когато направих "Жива", тогава започнах да трупам истинска аудитория, истински фенове.

- Какво точно в Евровизия ви тласна към тази промяна?

- Наблюдавах отблизо всичко и мащабността на целия конкурс ме впечатли. Видях колко много усилия стоят зад всяко изпълнение на сцената си пожелах и аз да имам свой собствен екип. Той да бъде изграден от хора, които уважават моето творчество и подкрепят идеите ми, и заедно да се развиваме. На Евровизия видях как хората мислят нашироко и мечтаят на високо. Това беше нещо, което ме накара самата да започна да мечтая нависоко. И да си казвам, че няма смисъл да се съобразявам това, което ще си кажат хората.

В крайна сметка създавам песните си, за да бъде удовлетворена душата ми. Защото ако моята душа не е удовлетворена и не изпея моята лична истина, в изпълненията ми няма как хората да почувстват това, което искам да кажа на света.

- Кои песни, изпълнени от прабаба ви са в главата ви и до днес?

- Тя много пееше няколко песни, сред които "Цонке ле, чушка червена" и "Пиленце пее, мамо ма". С такива автентични стари народни песни не бих експериментирала. Не обичам да го правя, затова и създавам свой собствен стил и съм си го кръстила Gen Z фолклор. За мен старият автентичен фолклор не трябва да се пипа с мръсните ръце на новото време. Защото той си е останал във вековете и колкото по-непокътнат, колкото по-запазен остане, толкова по-ценен ще бъде. И не ми се иска да пипам стари народни песни и да ги правя с модерни аранжименти. Разбира се, по време на моите участия изпълнявам народна музика, но тя си е в най-натуралния вид като аранжименти без някакви страхотни новости.

- Какво имате пред вид с думите "мръсните ръце на новото време"?

- Ами за мен всичко, което е свързано с нашите традиции, с културното ни наследство и фолклора в частност, е нещо много скъпо и трябва много да внимаваме как го използваме. Същото е и с думите. Неслучайно в текстовете на моите песни няма да се чуят груби думи, арогантни изрази, просто защото искам да възпитавам, защото знам как фолклорът е възпитал мен и какво ми е дал като ценност. И това абсолютно се е случило на подсъзнателно ниво. Случило се е през книгите, които съм чела за традициите, през изучаването на спецификите на различни фолклорни области. Това ми е дало много, дори като по-малко да не съм го осъзнавала, сега го осъзнавам и много го ценя. Искам, ако може, така да си остане, поне в моя свят.

- Как се случи авантюрата ви с киното и музика, която изпълнявате, звучи в "Аватар" и видеоиграта "Mortal Kombat"?

-Това се случи благодарение на Хор "Ваня Монева", чието старо име беше "Космически гласове". Аз съм част от хора и всъщност станах най-младият член, защото започнах да пея там, когато бях само на 15 г. На мен това ми беше голяма детска мечта и със сигурност е едно от най-хубавите и най-цените музикални събития, които са се случвали в моя живот. Защото преживяването ми на с Ваня Монева и колежките ми е незаменимо. Опитът, който ми е дала тази сцена, със сигурност е незаменим. Да пееш рамо до рамо с 30 жени не е никак лесна работа. И трябва да знаете много добре как се диша, защ диша точно там. Трябва да се напаснете, да се случи една симбиоза. Много се радвам, че мога да ги нарека семейство. Заедно сме и в трудни моменти, и в хубави.

- Като всеки артист сте имала моменти на слабост, кое ви мотивира да продължите напред?

- Винаги, когато съм в някакви такива моменти, в по-уязвимо състояние, сядам на пианото да пиша музика. Това ми е единственото спасение. Откакто станах сама, изцяло да съм автор на моите песни, тогава много започнах да внимавам какво пиша като текст. И как да изпявам, защото установих, че каквото изпееш, това ще ти се случи.

- Нещо като наричане ли? 

- Точно така. Аз много вярвам в силата на наричането. И неслучайно в моите песни могат да се открият точно такива изрази като наричания. Имах момент, в който ми липсваше сила и не знаех какво да правя. Трябваше да вземам важни решения за живота си, бях се отделила вече от семейството си и беше трудно, не винаги знаех какво да правя. В този доста емоционален момент за мен написах песента "Сила". Просто си пожелах да имам сила. Неслучайно в припева моята мома е силна, смела и вярва в добрината. След това изпълних "Сила" пред публика, защото наистина много ми се иска всички хора да вярват в добрината и да имат очи, с които да гледат на света като по-хубаво място.

- Вие сте част от сериозния музикален бизнес, млада, но с достатъчно опит. Как се прави кариера в един толкова малък пазар?

-Много интересно се случи при мен, след като създадох "Жива" през 2024 г. Просто образът ми като артист много се промени. И честно казано, мисля, че няма точна формула за успех. По-скоро трябва да си много постоянен в стъпките, които вървиш, и да знаеш много добре накъде си тръгнал, за да можеш да не се отклоняваш, каквото и да ти коства това на душата. Ако ти като артист имаш една конкретна цел и знаеш много добре какви са твоите ценности като човек, не трябва да позволяваш на нищо и никого да ти попречи. Не разбира се сцената на всичко, но просто трябва много добре да знаеш кой е твоят път и да пееш истина в музиката. Това е със сигурност много важно, защото виждам, че хората все повече започват да оценяват точно това. И мисля, че артистите, които говорят истината, те ще останат по-дълго във времето.

- За какво мечтаете?

- За много неща мечтая. Със сигурност нещо, което всеки ден си пожелавам за близките ми, приятелите ми, семейството, е да сме добре, да сме здрави. Защото когато сме здрави, ще може да сбъднем всичко, което си пожелаваме и мечтаем.

- Не мога да не ви попитам дали отново бихте се впуснала в приключението Евровизия?

-Да видим какво ще се случи. Аз много вярвам, че България ще избере най-правилния представител за годината, в която ще бъде домакин. Както видяхме и с Дара, това беше абсолютно правилният избор за тази година. И това ни доведе победата, което е нещо историческо. Дара абсолютно написа новата история на българската музика, защото не само моето поколение, но и поколенията преди това не са виждали подобен успех. Със сигурност ми е интересно дали ще има национална селекция или ще има вътрешна. Но Евровизия си е мечта за мен, надявам се, някой ден да ми се сбърне.