Странно е някак и дори страшно - колко повече обедняваме, толкова повече налитаме на нещата, които се продават. Безплатното е безинтересно. Да го получим не се явява пример за социален и обществен успех. Затова налитаме да купуваме. Условие за това пък е налитането да имаме пари. А ако ги нямаме достатъчно, мъчно ни е и страдаме, понеже сме прецакани от явления извън нас. И щом е така присвояваме си правото да ги добием по какъвто и да е начин - по същия са ни ни отнели правото да ги имаме, нали!? Да купуваме е измерител на щастието ни - потребителската кошница трябва да е голяма и препълнена. Щастие, което се мери и тегли е разпознаваемо и затова търсим именно него. Затова "си плащаме". Безплатното е подозрително и дори опасно, защото сме откърмени с философията, че "безплатен обяд няма" и "който плаща, поръчва музиката"...

Общо взето говоря банални неща и дори се поувлякох. Но цялата тази евтина интродукция е заради един малък, почти незабележим сюжет:

Сутринта професор Ламбо вглъбено, бавно и дълбокомудро заяви пред ухиления като в куклен театър Антон Хикимян, че "научните работници" /щото за комунизите и учените са работници/ не можело да имат "самочувствие на будители" със заплати от 400 до 800 лв.

Провокиран съм поради горното заявление да направя забележка:

Да си будител не е въпрос на самооценка, а на обществена оценка. Затова "самочувствието на будител", може да споходи само някой забелезан единствено от себе си идиот и то - както мисли професора - при условието, че получава повече от 800 лв. на месец. И тогава примерно някой друг да го пробуди от този сън, в който Ламбо играе призрак на добре платен "научен работник".

А иначе будители сред нас има. Лошото е, че за да ги видим и чуем трябва сами да сме събудени.

Та, нека казваме "добро утро", не защото е утро, а защото искаме да ни е добре. Вътре в нас. Потребителската кошница е за друго.

Кирил Николов, TrafficNews.bg