Преди 7 години, когато микробус прегази 19-годишния Ангел Петров в Катуница, никой не предполагаше, че смъртта на момчето ще катализира огромен емоционален ресурс и тя ще бъде последвана от масови протести и метеж. Когато стотици футболни фенове и рокери обградиха палатите на Цар Киро в селото и ги запалиха, полицията се задоволи единствено с ролята на буфер между нападателите и ромската фамилия. Причината да се стигне до метежа, разбира се, не бе конкретно смъртта на Ангел, а липсата на адекватни наказания за престъпленията на въпросния „монарх” и етноса, който той представлява.

Казусът с пловдивския лекар, който застреля крадец, проникнал в дома му, е поредният горещ картоф за институциите и управляващите. Работното обвинение за предумишлено убийство, повдигнато срещу д-р Иван Димитров от прокуратурата, буквално изстреля духа на народното недоволство от бутилката.  Естествената човешка логика е, че всеки който бъде нападнат, трябва да има право да се защити. Още повече, ако това нападение се случва в дома му, където спят съпругата му и двете му деца.  Но тъй като всеки е наясно, че между справедливост и правосъдие няма знак за равенство, в неделя, в 9 часа сутринта пред Второ районно в Пловдив се събраха 300 души. Всички стояха под студения мартенски дъжд, а в множеството имаше и майки с колички, и възрастни хора с патерици. Организацията бе създадена само за няколко часа, а се очаква в следващите дни протестите да продължат. 

„Не изключвам възможността  някой да се опита да ги политизира, защото тук в България, всичко се политизира, но ние сме тук като граждани и искаме да подкрепим нашият съгражданин Иван Димитров. Той е бил нападнат в дома си и се е защитил, мястото му не е в ареста” заяви инициаторът  Николай Гарков.  Освен за незабавното освобождаване на лекаря, участниците в протеста настояват и за спешни промени в законодателството. „В крайна сметка въпросът е бил на живот и смърт за доктора. Той какъв избор има? Да  покани бандита в къщи на кафе? Да му отвори вратата към спалнята на жена си? Вярно е, че пред закона всички са равни, но в случая имаме един човек, спасил десетки човешки животи и един рецидивист с 9 присъди и безброй дела. Наистина ли тези двама души могат да бъдат равни пред закона? , риторично попита шампионът по бокс Митю Митев – Мутата, който е  кръстник на едно от децата на Димитров.

И така, пловдивската прокуратура е между чука и наковалнята. Защото д-р Димитров трябва да отговаря за престъплението си по сега действащия закон, в който понятието „неизбежна самоотбрана” е повече от разтегливо.   Преди няколко години иконописецът Йордан Опиц бе осъден на 7 години, след като застреля крадец във входа на блока, в който живее. След този случай бяха приети законодателни промени. В момента член 12 ал. 1 от НК гласи: Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Втората алинея на члена обаче казва:
Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

Т.е, ако нападателят е бил с нож, а отбраняващият се с пистолет, няма съответствие между защита и нападението.  

Алинея (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) казва: Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

Алинея (4)  гласи : Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Как ще бъдат изтълкувани доказателствата от държавното обвинение, все още не е ясно. Дори обаче обвинението да влезе влезе в хипотеза "неизбежна отбрана", твърде вероятно е да бъде посочено налице т.н. нейно превишаване, а според чл.119 за такова деяние се предвижда ефективна присъда " лишаване от свобода" до 5 години. 

Казват, че когато общественото мнение влиза в съдебната зала, правосъдието излиза, но проблемът тук е другият аспект на случая -  чувството на безнаказаност, което вирее в голяма част от циганския етнос. И другото чувство, че никой не е защитен и всеки може да бъде на мястото на доктора. Точно тези две чувства събраха 300 души пред полицията. 

Макар, че пловдивският съд често е даван за пример като един от най-безкомпромисните и с най- голям брой осъдителни присъди в държавата, това не се отразява на негативното отношение към ефективността на съдебната система.

Факт е, че толерирането на безнаказаност с цел временни политически дивиденти води до подобни прецеденти. И нагнетява напрежение между етносите. И така, когато една политическа парти я печели с подобни средства, тя  губи в дългосрочен план. Но тъй като отговорността никога не е персонална, в един момент правосъдието може да се окаже личен ангажимент. А това със сигурност не е в полза на никого.