Днес, 10 март 2020 г., на датата, на която отбелязваме отлагането на депортациите на българските евреи към лагерите на смъртта, в деня, в който всички ние - евреи, българи, турци, роми, арменци - имаме пълното право да кажем с гордост, че живеем в едно пъстро и толерантно общество. Точно в този ден български антисемити, хора, сеещи заразата на омразата, разпространиха по спирките на обществения транспорт в Пловдив пореден отвратителен антисемитски пасквил. Убедени сме, че българското общество и този път ще има сили да спре кафявата чума", написаха на страницата си във Фейсбук от еврейската организация Б’ней Б’рит България.

Датата , на която се появяват позивите , едва ли е избрана случайнто. За днес организацията на евреите „Шалом“ Пловдив бе планирала   церемония по повод 77 години от спасяването на българските евреи на „Паметника на благодарността“, но тя бе отменена, заради националната карантина.

Всъщност "отвратителният антисемитски пасквил" е стихотворението на Иван Вазов "Жидов гроб", което стъпва върху стара легенда за жид (славянското наименование на евреин), който предал един от ключовете на Търновград на Сюлейман Челеби по време на обсадата на града през 1393 г. Ордите на сина на Баязид нахлули в крепостта и започнали да безчинстват. А когато жидът поискал да получи наградата за предателството си, Сюлейман разпоредил да бъде убит. После всеки българин, който минел край костите му, посочвал, че е предател. А мястото станало известно като Жидов гроб. Това накратко е легендата, вдъхновила патриарха на българската литература Иван Вазов да напише стихотворението "Жидов гроб" - част от сборника "Легенди при Царевец".

Стихотворението е писано много преди еврейската общност да бъде подложена на невижданите репресии на Холокост по време на Втората световна война. Шест милиона евреи тогава са подложени на жесток геноцид, за да се случи специалната програма на Нацистка Германия за унищожението им. България обаче успява да се противопостави, а съпротивата срещу жестокостта спасява 50 000 евреи.

Част от борбата за хуманност се случва точно в Пловдив. Затова е изключително неприятно литературната творба на Иван Вазов да се вади от контекста на художествената си природа и то точно днес, когато отбелязваме 77-годишнината от спасяването на българските евреи, да се превръща в средство за омраза.