Едно име от Скопие изгря в медиите и за кратко време се превърна в най-обсъжданата тема в нашето общество. Става въпрос за доскоро неизвестния журналист Миленко Неделковски, който, замахнал театрално с чук, се опита да убеди хората и в България, и в Македония, че е строшил скромната плоча, поставена от няколко български военни на връх Каймакчалан, едно от местата, в които българският войник е доказал храбростта и силата.
Темата е толкова многостранна, че най-лесният начин да бъде разнищена, е ако се задават кратки и точни въпроси, които да получат ясни отговори.
Кой е Миленко Неделковски и често ли заявява антибългарски позиции?
Миленко Неделковски е спортен журналист, който е по-известен с това, че коментираше Формула 1. За разлика от други журналисти в Скопие (като Васко Ефтов, например), Неделковски не беше проявявал някаква очебийна българофобия.
Миленко Неделковски е известен и с друго нещо. Преди няколко години, след шумен скандал с фалшиви американски визи беше осъден за измама.
Кога и къде точно беше сложена плочата на Каймакчалан?
Скромната плоча, посветена на падналите български войници, е положена на върха още през месец май – без шум и фанфари.
Кога разбрахме за съществуването на тази плоча и колко време след нейното полагане Миленко размаха своя чук?
За съществуването на тази плоча се разбра по-масово около 18 септември 2016. На същата дата, по време на отразяване на изборите в Русия, кандидатит-депутатът Пьотр Толстой нагло и ехидно заяви, че половината българско черноморие вече е изкупено от Русия, предстои да бъде закупена цялата държава.
Миленко Неделковски пък изгря със своя чуков замах навръх националния празник на България 22 септември.
Миленко Неделковски ли счупи плочата и какво точно и кога стана горе?
Едва ли.
Както се вижда от всички снимки става въпрос за излят бетон, върху който е поставена скромна метална плоча. Трудно можем да си представим как един почти 60-годишен човек може да разбие този бетон, без да има електрически къртач. Не бива да пропускаме и факта, че на нито една от снимките не се виждат останките от металната плоча. Един поглед назад показва, че край Вардар не пропускат да документират резултатите от провокацията си с кадри от всеки възможен ъгъл. Тук обаче не е така. Металният лист го няма, а „героят“ се е снимал с чука си и с натрошени камъни. Обидно е към собствената ни логика да повярваме, че при цялата тази показност на вандалския акт са пропуснали да направят снимки, а и клипове на всичко.
Разсъждавайки над това, което се е случило, си припомняме, че на 16 септември годишнината от битката при Каймакчалан беше почетена от сръбска делегация. Дали тази делегация е видяла българската плоча и ако да, как е реагирала, можем само да гадаем.
Какъв беше резултатът от целия медиен шум?
В Македония предстоят избори, които са съдбоносни за държавата. На предстоящия вот край Вардар предстои да направят своя избор между изтока и запада. А в такива сложни моменти, темата България е изключително удобна за управляващата просръбска клика на Никола Груевски.
По-интересно е, обаче, как се отрази „геройството“ на Миленко Неделковски при нас.
Наглата и арогантна провокация на малко известния спортен журналист моментално го превърна в най-обсъжданата тема в нашето общество. Тема, която по категоричен начин измести дискусията за арогантността на Пьотр Толстой и за отношението, което Русия има към България. А именно отношение към една подчинена територия, а не към независима и суверенна държава. Репликата на Толстой припомни какво направи Русия с братската ѝ доскоро Украйна и събуди страховете, че части от българското Черноморие могат да станат втора серия от Кримския сериал.
Говорейки си за това, трябва да си припомним и, че значителна част от кандидат-президентите на България, като тези на БСП, на ПФ-Атака и т.н. открито заемат проруски позиции.
А кандидатпрезидентска кампания в контекста на изявлението на Толстой би означавала звучен шамар и тотален провал на тези кандидати. Това важи в най-голяма степен за кандидата на Столетницата, който ронеше сълзи за българския суверенитет, чоплейки в Ньойската рана. И който нямаше да има как да обясни на безпристрастния електорат, защо пропуска подигравката с българския суверенитет почти 100 години след Ньоския диктат.
И ето, че се появи Миленко Неделковски... никому неизвестен, но за сметка на това удобно нагъл. Удобно не само за политиците в Скопие, но и за много от техните колеги в София. И благодарение на Миленко, в България всички забравиха за Толстой. И ... никой не се сети да попита защо проявилият толкова цинизъм към „братска“ България руски депутат вместо да получи нормалната за такива случаи негативна реакция в собствената си партия и държава, беше избран за заместник-председател на Държавната дума на Русия.
Миленко заслужава благодарности. Както край Вардар, така и в проруските офиси под Витоша.
А кой накара българските медии да съобщят за плочата на Каймакчалан точно след изявлението на Толстой и три месеца след като беше поставена; кой вдъхнови Миленко да се прави на мъж с безполезния си чук няколко дни след това?
Това са въпроси, чиито отговори оставяме на логиката на читателите.
Ева Иванова, TrafficNews.bg
Още от категорията
Дезинформационна кампания внушава, че учебник по български рекламира еднополовите бракове