„По време на моето управление”  - това беше най-използваната реплика от Славчо Атанасов по време на предизборната кампания.  Повече от 40 дни пловдивчани слушаха ретроспекция на управлението на Атанасов от самия него, отколкото ясен план за бъдещето на града.  Най-общо казано, Славчо  казваше, че ще върне всичко, което е било по неговото време, а това за мнозина бе плашещо.

Пловдивчани просто нямаше как да изберат кмет, който живее в миналото, а визията му за бъдещето се изчерпва до един отрязък от изминали 4 години, пълен с противоречия.

Истината е, че Славчо Атанасов стигна до този балотаж на мускули, а перспективата, че градът ще  се върне назад 10 години не се понрави на пловдивчани. Всъщност митологизмите  за „връщането на града назад във времето” бяха създадени от самия Атанасов и неговия щаб.

За 8 години се промениха много неща в града и страната. Приоритетите се изместиха отвъд безплатните детски ясли и приемна на кмета всеки ден. Пловдивчани нямат проблем да си платят таксата от 50 лева за детето в забавачката, не искат и да си говорят с кмета. Те искат по-добра среда за живот за тях и децата им. Атанасов така и не успя да убеди, че той има план за това нещо.  Освен това повечето пловдивчани помнят и колко лесно той влизаше в безпредметни конфликти и нелепи ситуации, продиктувани от его или обикновена демагогия.

Образът на Славчо Атанасов като алтернатива на управлението рухна още преди самите избори. Докато Атанасов беснееше в Пловдив срещу модела „Тотев”, в София той се договаряше с депутатите от ГЕРБ за промени в законодателството.

Посланията на Атанасов след изборите изглеждаха така сякаш той е готов да „се пробва пак” след четири години. Само че дойде времето, в което бившият кмет трябва се оттегли от тази надпревара. Моралната победа този път не е на негова страна, още повече след нелепите оправдания защо е загубил изборите.

Това е третият местен вот в Пловдив, който кадърът на НФСБ губи, а ако се яви за четвърти път, ще е чиста доза мазохизъм.  Друг факт, който Атанасов така и не иска да признае е, че онзи отрязък от 4 години, в който той продължава да живее,  дойде след подкрепа от ГЕРБ.

Всъщност патриотите може и да изгубиха с издигането на Славчо Атанасов за кмет на града.  Пред тях стоеше и друг кандидат, който те така и не посмяха да издигнат в лицето на Борислав Инчев. Двете формации решиха да заложат на сигурното и издигнаха Атанасов, само че освен балотажа му,  те вкараха едва петима съветници. Докато Славчо и останалите кандидати губеха  с разлика, само Инчев водеше напрегната битка, която той загуби с едва 300 гласа в „Южен”. А може би една от причините за загубата му бе и, че са от една страна със Славчо.

Макар двамата да са от една формация, те са коренна противоположност. Докато Славчо се взираше в миналото през цялото време, Инчев говореше за бъдещето  Последният бе и от хората, които не бяха особено щастливи от издигането на Атанасов. Инчев даде ясен знак за това - той не се появи на представянето на Атанасов, на което бяха всичките му съпартийци. Тогава той съвсем не бе възпрепятстван, тъй като прекара времето си в Общинския съвет на Пловдив.  

Вътрешно коалиционните боричкания пък доведоха до там, че Инчев дори да остане извън Общинския съвет.  Това ще доведе до особени трудности за него и ВМРО да му изградят образа на алтернатива на сегашното управление, тъй като той няма да притежава дори и трибуната на местния парламент.

Бъдещето на патриотите в Пловдив като алтернатива на ГЕРБ в Пловдив вече изглежда предрешена, а от това могат да се възползват други формации и играчи, тъй като ще се създаде временен вакуум за овакантената позиция. Въпросът е, от кого ще бъде запълнен той.