На въпроса за новата ера в България, обещана от Румен Радев, писателката Капка Касабова реагира с присвити вежди и недоверие. Така започва статията в литературното приложение „Ла Летура" на в. „Кориере дела сера" за родената в страната ни авторка на много книги, която днес живее в Шотландия. В интервю за изданието писателката изразява дълбок скептицизъм към политическата посока на страната.

„Не вярвам, че с Радев ще настъпи някакъв реален обрат. Това са празни думи, лозунги, и то - не нови", казва Касабова. Макар да е очаквала поражението на ГЕРБ и нейния дългогодишен лидер Бойко Борисов, тя признава, че категоричната победа на бившия президент я е изненадала. „След масовите протести и енергията на младите хора, които излязоха по улиците, се надявах на нещо различно. Радев олицетворява старото. Шокиращо е, че спечели по този начин."

Касабова напуска България като тийнейджърка след падането на комунистическия режим. Историята на това напускане и последвалото завръщане тя разказва в мемоара си „Улица без име", публикуван през 2008 г. и наскоро издаден в Италия. Книгата преплита лични спомени с журналистически наблюдения и очертава портрет на поколение, израснало в прехода.

„Не само България, а и целият свят е неузнаваем оттогава", отбелязва тя. Въпреки това, според нея, много от проблемите, които е видяла тогава, остават валидни и днес. Страната продължава да живее в състояние на постоянен преход, вече повече от три десетилетия.

Писателката описва България като общество в „посттравматична фаза", белязано не само от наследството на комунизма, а и от „олигархичния натиск" през последните двайсет години. Този процес е довел до масова емиграция -около една четвърт от българите живеят извън страната.

„Това, което хората преживяват ежедневно, е корупция от мафиотски тип, проникнала на всички нива в живота", подчертава Касабова. Според нея изборният резултат не трябва да се тълкува като завой към Русия. „Българите не са проруски настроени. Това не е посоката, в която върви страната", казва тя категорично.

Авторката смята, че по-скоро става дума за дълбоко разочарование от ЕС. След присъединяването през 2007 г. очакванията за по-добър живот не са се оправдали за мнозина. България остава най-бедната страна в ЕС по БВП на глава от населението, а над 21% от хората живеят под прага на бедността.

Касабова черпи вдъхновение за последните си книги от пътуванията си из селските райони и граничните зони на България. Там, казва тя, хората се чувстват изоставени и уязвими пред натиска на глобалния капитализъм. „Истинските отговори се намират в живота на тези хора, в техните трудности, надежди и мечти."

Размишлявайки върху по-широкия европейски контекст, писателката вижда кризата на „европейската мечта" като резултат от отхвърлянето на Изтока от страна на самата Европа. „Но Изтокът е част от Запада. Именно това прави Балканите толкова очарователни", отбелязва тя.

По отношение на лозунга на Радев „Нито Изток, нито Запад, а България", Касабова прави важно уточнение: „Когато говоря за Изток, нямам предвид Русия, а Азия, космополитизма, съжителството на джамия и църква, нещо древно и естествено."

Въпреки критичния си тон, тя не е лишена от надежда. Според нея промяната е неизбежна, макар и бавна. „В краткосрочен план е трудно да бъдем оптимисти, но в по-дългосрочен нещата изглеждат различно."

Като пример за възможна промяна тя посочва политическото развитие в Унгария, което според нея дават повод за предпазлив оптимизъм. „Тираните изглеждат вечни, докато не рухнат. Спомням си усещането от детството си, когато вярвахме, че комунизмът ще продължи завинаги."

Днес, казва Касабова, останките от Желязната завеса са изчезнали- рециклирани или захвърлени на „сметището на историята".

„Това е съдбата на всички режими и на всички нечовешки граници", заключава тя.