Велика Събота е денят, в който Спасителят е погребан и отива в царството на тъмнината, за да възкръсне на Великден. Страстната седмица синтезира в себе си цикъла на човешкия живот, и всички знаем, че рано или късно ще напуснем този свят.

Задача на живите е да се грижат за паметта, спомена и да пазят мястото, на което рано или късно, според неумолимия закон на живота ще се окажат и те.

Това някога е било пейка.

На снимките виждате как изглеждат Централните Софийски гробища в този ден. По централните алеи, наистина, на всеки ъгъл има кошче. Понякога има и по две – старо и ново. Във вътрешните алеи са се пръкнали спонтанни сметища, където хората, които са дошли да поменат мъртвите преспокойно си изхвърлят боклука.

Интересна зависимост при тези малки бунища е, че се намират на около десетина – петнайсет метра от поддържаните гробове. Очевидно, радиусът за „чистота“ на хората, грижещи се последния дом на близките си, е точно толкова, десет – петнайсет метра. Това напомня на умален вариант на спонтанните сметища, възникващи край домовете на все още живите.

Сега бих могъл да поразсъждавам на тема култура, как в другите държави се грижат за гробищата си, дори са ги превърнали в исторически паметници. Но това е ясно на всички. На всички им е ясно, че трябва да се пази чистота, на всички им е ясно, че рано или късно ще се окажат на това място и всички биха се радвали, поне да не е мръсно и изоставено.

И пак остава само цъкането с език, смотолявеното „Да, да, така е“. Целта на този коментар е на Велика Събота да си спомним, че на земята е наш общ дом, без значение дали ходим по нея или не. Редно е да я пазим чиста.