Община Пловдив подготвя промени в Наредбата за символиката и отличията, с които трябва да бъде въведен по-ясен и предварителен филтър при предложенията за „Почетен гражданин на град Пловдив“. Причината, макар и формулирана административно, е все по-видима през последните години – званието, което би трябвало да бъде най-високата форма на обществено признание, започна да се превръща в тема с все по-честа политическа употреба.

През последните години се забелязва истински бум на предложения за почетни граждани. Обичайно, след като една кандидатура влезе в дневния ред на Общинския съвет, тя почти винаги се приема с пълно мнозинство. Причината не е само в безспорните заслуги на част от предложените, а и в деликатността на темата – малко съветници биха гласували „против“ или „въздържал се“, за да не изглежда, че обиждат самия кандидат, неговите близки, професионалната му общност или инициативния комитет зад предложението.

Така процедурата на практика често се измества от същинската оценка на номинирания до чиста административна преписка : щом едно име вече е извадено публично, отхвърлянето му трудно може да бъде обяснено без обществено напрежение. Именно това прави темата за почетните граждани все по-актуална и поставя въпроса дали Пловдив има достатъчно ясен стандарт за най-високото си отличие.

Официалният мотив на администрацията е, че сега действащата наредба не предвижда единен механизъм за предварителна оценка на кандидатурите. В писмо до Общинския съвет кметът Костадин Димитров посочва, че липсата на единна процедура създава предпоставки за неравномерна практика, различен стандарт при преценката и затруднения при формиране на обоснована позиция от страна на местния парламент.

С проекта се предлага всички предложения за „Почетен гражданин на град Пловдив“ да се подават до 31 януари всяка година. Те ще трябва да съдържат подробни мотиви, биографични данни, описание на заслугите към Пловдив, документи и доказателства за постиженията на кандидата, както и декларация за съгласие, когато това е приложимо.

Най-съществената промяна е създаването на специална комисия, която да разглежда постъпилите кандидатури още преди те да стигнат до пленарната зала. В нея се предвижда да участват заместник-кметът с ресор „Култура“, представители на общинската администрация и по един представител от всяка политически представена група в Общинския съвет. Решенията на комисията ще се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете.

Кандидатите ще бъдат оценявани по няколко критерия – изключителен принос за развитието на Пловдив, дългогодишна обществено значима дейност, принос в културата, образованието, науката, спорта, икономиката, благотворителността или обществения живот, национално или международно признание, както и безспорен обществен авторитет и добър обществен имидж.

В проекта се записва още, че няма да се допуска удостояване с отличия на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, освен ако са реабилитирани. Ограничение се предвижда и при наличие на данни за уронване престижа на общината или обществения морал, както и при предложения по политически или партийни съображения.

Според новия ред комисията ще трябва да разглежда кандидатурите до 15 март всяка година и да приема мотивирано становище за всяко предложение. Само при положително становище ще се изготвя предложение до Общинския съвет. Допълнително е предвидено кандидатурите да се разглеждат на редовно заседание на местния парламент след положително становище и от Съвета на председателите на политическите групи.

С други думи, идеята е спорните, слабо мотивирани или прибързани предложения да не стигат автоматично до зала, където вече натискът върху съветниците е много по-голям. Така Общинският съвет ще може да избегне ситуации, в които политическата коректност и нежеланието за публично противопоставяне се оказват по-силни от реалната преценка за заслуги.

Темата има и друг, далеч по-неудобен исторически пласт. В официалния списък на почетните граждани на Пловдив все още фигурират имена като Леонид Илич Брежнев и Йосип Броз Тито. Присъствието им редом до личности с безспорен принос към града, българската култура, спорта, науката и обществения живот изглежда като абсурд от днешна гледна точка.

Брежнев и Тито са част от онзи пласт отличия, давани в друга епоха и по друга логика – не заради принос към Пловдив, а като жестове на политическа конюнктура. Именно подобни примери показват колко важно е почетните звания да не бъдат използвани като протоколен подарък и партийна демонстрация.

Действащата наредба и сега позволява Общинският съвет да отнема званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ на лица, осъдени с влязла в сила присъда, на такива, които с постъпките си петнят името на града и страната, както и при писмена молба от самия удостоен. Въпросът обаче е дали Пловдив трябва да направи и по-сериозен исторически прочит на собствения си списък с почетни граждани.

Предвижда се също званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ да се връчва на официална церемония по повод празника на града. Това допълнително би трябвало да върне тежестта на отличието – не като поредна точка в дневния ред на Общинския съвет, а като акт с ясно обществено значение.

Промените в наредбата няма да решат автоматично натрупаните през годините въпроси. Те обаче могат да поставят начало на по-смислен стандарт – кой, защо и при какви обстоятелства заслужава да бъде наречен почетен гражданин на Пловдив. Защото когато най-високото отличие се дава често, лесно и без достатъчен филтър, то рискува да загуби част от стойността си.