Какъв трябва да бъде новият кмет на Пловдив? Този въпрос се върти из политическите централи и обществените кръгове под тепетата, след като Иван Тотев заяви, че се оттегля от надпреварата. Сондажите към пловдивчани са дали кметът трябва да е повече експерт и по-малко политическа фигура, дали трябва да е с богат стаж в публичната сфера или да идва от частния сектор, млад или опитен и още редица критерии, които се правят през социологическите агенции.

Всеки обаче подминава един основен момент,а именно, че новият кмет трябва да бъде касапин, който да реже до кокал, за да реши редица проблеми на Пловдив, замитани през годините, и то без да мисли за рейтинг.  В политиката има една практика при управлението, че на всеки няколко мандата трябва да дойде фигура, която да прокара различни непопулярни решения, нетърпящи отлагане. След тях въпросната  фигура изчезва от политическия небосклон, а обичайните играчи се връщат на сцената.

Така рейтингът на обичайните заподозрени не пада, а решенията, нужни, но приемани на нож в обществото – биват прокарани.

След като през последните 8 години малко от големите проблеми на града се решиха, новият кмет като че ли трябва да бъде това политическо камикадзе, което е готово да жертва рейтинга си, за добруването на града. Вариантът с отлагането на още 4 години на всички належащи проблеми не е опция, тъй като вече не могат да се бутат за години напред. Кои са те?

Данъчна политика и „намиране на пари“

Повече от ясно – първото нещо, което ще направи наследникът на Тотев, е да вдигне данъците на Пловдив. Това е неизбежно и се признава от всички финансови експерти, макар различни кандидати да обещават обратното. Реално данъците и таксите в Пловдив за последно бяха вдигнати през 2013 година. Следващите години се правиха корекции, които обаче бяха свързани с националното законодателство. Честите избори – европейски, президентски, местни, парламентарни и пак парламентарни държаха изкуствено занижени данъците на града. Логичното се случи и в момента хазната е празна, колкото и да се говори, че Община Пловдив има сериозен финансов ресурс.

Такъв очевадно няма, като това може да се види от действията на Общинския съвет през тази година – постоянно се прехвърлят пари от едно перо в друго, а редица инфраструктурни обекти останаха без бюджет, за да се покриват борчове.

С вдигането на данъците ще се осигури допълнителен финансов ресурс, нужен за редица обекти, но като цяло и за нормалното функциониране на града. Почти сигурно е обаче, че Община Пловдив ще трябва да тегли нови заеми и да се надява на сериозна финансова инжекция от републиканския бюджет. За „финал“ кметът Иван Тотев ще тегли 13 млн. лева заем за три паркинга, но ако искаме нов мост над Марица, Модър-Царевец и връзка между „Тракия“ и „Южен“, другият заем ще трябва да е много по-сериозен.

Заеми и вдигане на данъци – това винаги е сепуко за всеки един кмет, а новият градоначалник ще започне показния ритуал със стъпването си.

Водният цикъл

Проектът няколко пъти бе спиран и започван, като вече две години се провеждат обществени поръчки за всички позиции. Вече има избрани изпълнители по три от тях, но дейностите още не са започнали. Реализацията на Водния проект на практика ще разкопае целия район „Северен“, което ще изпили нервите на хората от Кършияка. Това обаче са нормалните „леки“ проблеми при реализацията на подобен тип проекти. Големият проблем отново са… парите! Проектът, който е 115 млн. лева от ОП „Околна среда“, включва 80 млн. лева безвъзмездна финансова помощ, а близо 20 млн. лева съфинансиране трябва да осигури Община Пловдив. С други думи тук отново се върви към тегленето на нов заем и то за сериозна сума. Това е и една от причините досега разкопаването в район „Северен“ да не е започнало, а градските власти умишлено да бавят процедурите.   

Транспортният проект и публичния транспорт

Публичният транспорт в Пловдив не може да продължава по този начин! На практика в момента има три фирми, които държат 28-те линии, както и една доста спорна система с електронно таксуване.

В момента на всеки 6 месеца превозвачите реват за още пари, а Общината се чуди откъде да им ги осигури. В крайна сметка компенсациите се намират, а превозвачите си затварят устата, като това може да продължи безкрайно. Ако обаче се въведе на 100% електронното таксуване, то компенсациите на превозвачите може да скочат до 11-12 млн. лева, а в момента те са 7,5 млн. лева. Причината е, че тогава превозвачите ще получат пари единствено на изминат километър. Въвеждането на 100 % електронно таксуване обаче ще даде реална и точна представа кои автобуси и линии се ползват. На базата на това може да се прекрои общинската транспортна схема, а не е невъзможно да се тръгне и към връщането на публичния транспорт през общинска фирма.

За това обаче се иска сериозна политическа воля и доста финансови средства, а дали новият кмет и неговият ресорен заместник ще се готови на такава стъпка, ще се разбере след изборите. Едно е сигурно – трябва радикална промяна,защото и при двата описани сценария говорим за  колапс на публичния транспорт.

Общинското здравеопазване

От 5 години МБАЛ „Св. Мина“ е в будна кома. Тя ежедневно генерира дълг, а той постоянно бива плащан от джобовете на пловдивчани. Дългоочакваното преструктуриране и вливане в другата общинска болница МБАЛ „Св. Панталеймон“ се оказа провал. Новият кмет трябва да реши – дали да затвори поредната болница или ще продължава да налива пари в кацата без дъно, каквото е общинската болница. Още няколко лечебни заведения са на „червено“ в Пловдив, като трябва да се направи и там сериозна реформа, за да не се стигне до същия казус като с бившата Първа градска болница

Презастрояването, зелената система и паркирането

Новият Общински съвет ще приеме Общият устройствен план на града. Той ще е с времеви хоризонт от 10 години, като в него ясно трябва да стане концептуалното развитие на града и неговото разширяване.

На практика в момента се строят жилищни мастодонти из целия град без никаква градоустройствена логика. Така например в зоната около Централна гара и Денталния факултет се вдигнаха няколко огромни жилищни комплекса край ниските къщички в БДЖ квартала. Подобни зони има из целия град, а ако се продължава с този темп междублоковите пространства ще останат мит. Това пряко се отразява и на проблемите с паркирането. Новото строителство дори със 100 % осигурени паркоместа не решава проблема, тъй като обикновено всяко второ семейство има по два автомобила. Това изкарва половината коли по улиците на кварталите, а хаосът е пълен.

Зелените зони пък вместо да се увеличават намаляват стремглаво. Единствено липсата регистъра на зелените площи в Пловдив, прикрива факта, че пловдивчани нямат необходимия санитарен минимум паркове и градини, заложен от ЕК.

Всички тези проблеми бяха успешно помитани под килима през последните 8 години от Иван Тотев и екипа му. Някои казуси бяха туширани за кратко, но нито един от тях не бе решен. Ако следващият кмет на Пловдив реши да продължава да ги бута напред във времето, то може да се стоварят със страшна сила върху него и всички пловдивчани. Най-страшно е, ако на власт дойде популист, който обещае всичко това, което друг не може да даде. Не липсват вече и такива кандидати, които обещават неизпълними неща, а внимание на тези проблеми така и не се обръща.

Може би тук трябва да се търси и връзката с изказванията на кмета Иван Тотев, който каза, че „през 2023 година“ може пак да се пробва за кмет. Не е изключено градоначалникът да чака касапина камикадзе да реши всички тези проблеми, преди той победоносно да се върне начело на Пловдив. Разбира се, това е само хипотеза,но кой знае…