Европейският парламент е важен форум за политически дебат и вземане на политически решения на равнище Европейски съюз. В своята 62-годишна история за първи път е оглавен от бивш журналист – италианецът Давид Сасоли, а начело на  Европейската комисия за първи път застана жена – Урсула фон дер Лайен, която е и първата жена министър на отбраната на Германия. 

Началото на мандата им беше изпълнен с предизвикателства, две от които Brexit и COVID-19. Напускането на Великобритания, работата в условия на пандемия и неяснотата за бъдещето на съюза, както и неговия бюджет, изправят европейските институции пред редица трудности и въпроси. На някои от тях все още нямат отговор.   

Ще излезе ли цяла Европа от пандемията, нарушават ли се от страните един от основните принципи – свободното движение на хора, ще се споразумеят ли лидерите за новата финансова рамка на прага на икономическите предизвикателства пред всяка от държавите членки? Въпроси, на които трябва да отговорят членовете на Европейския парламент.

Те обаче са 705 души. От различни държави. С различни политически убеждения. На фона на нарастващата подкрепа за националистическите формации, които имат своя група в Европарламента, работата на настроените за обединение и разширение на ЕС членове става още по-трудна.

Важно значение имат правомощията и организацията на работа в ЕП, особено в условията на затворени граници и пандемия от коронавирус. Променен начин на заседания на комисиите и на самия Европарламент. Променен начин на гласуване. Традиции, които никой не си е представял, че ще се сменят за броени дни. Огромните зали, в които евродепутатите заседават, сега са празни, а банките са заменени от таблети. Заседанията с видеоконферентни връзки. Обединени, но разделени на екрана. 

На този фон идеята за ”Европа на две скорости” може да се разглежда като политическа спекулация, като форма на политически шантаж, и, от друга – като отражение на вече съществуваща реалност. Тема, която България наблюдава и предпазливо коментира в последните 13 години. 

Страната ни има своите първи евродепутати от 2007 година. В периода на преговори бяха допуснати наши европейски наблюдатели в ЕП, които не бяха излъчени чрез преки избори. 

Ролята на членовете на Европейския парламент днес повече от всякога е важна, за да обедини населението от различните държави, да покаже единство и да убеди хората, че знаят какво правят в условията на пандемия, задаваща се икономическа криза, цунами от протестъри в различните държави и предизвикателствата в информационната среда относно свободата на словото, фалшивите новини, зависимостите от социалните мрежи. 

Най-интересното пред Европейския парламент предстои. Гражданите на всички 27 държави членки имат очаквания, които техните представители трябва да изпълнят. Всяка държава ще иска да се взимат решения, които са най-добри за нея, но в името на общността, лидерите ще трябва да направят отстъпки. 

Голяма неяснота има около бюджета, който трябва да се формира в Европейския съюз за следващата финансова рамка и за която спорят политическите формации. Вече започна да се говори, че това ще бъде „бюджет на излизането от кризата”, а мащабът на щетите от нея все още не можем да изчислим. 

От една страна човешките съдби и хилядите починали от новата зараза, от друга - рестриктивните мерки, които вече фалират редица малки и средни компании в Европа.

Приземените самолети, карантинните мерки, неизвестността как ще живеем при новите обстоятелства, пораждат у хората страх и несигурност. 

Дали Европейският съюз ще остане същия след кризата или за някои от големите държави, тя ще бъде удобен аргумент да поискат напускане на общността по примера на Великобритания? Предстои да разберем. 

До тогава сегашният състав на Европейския парламент има още четири години и половина, за да оправдае доверието, което са му гласували близо половин милион европейски граждани.