Димче Ямандиев от Движение „Съединени Българи“ отправи емоционален и остър призив към българските институции относно съдбата на Драги Каров – един от най-дългогодишните защитници на българската кауза в Северна Македония. В момента Каров води тежка лична битка с коварно заболяване, докато същевременно е подложен на съдебен тормоз и психологически натиск от страна на местните власти. Повод за реакцията е последната условна присъда на Каров, наложена заради коментар в социалните мрежи, което Ямандиев определя като ясен сигнал за застрашаване на българската идентичност в региона.

Ето какво написа Димче Ямандиев:

Досега говорих с моя приятел, другар, съмишленик и съгражданин от Велес – Драги Каров.

Пиша тези редове с болка и със сълзи в очите.

Здравословното състояние на Драги не е добро. Той води тежка битка с коварна диагноза, а вместо човечност и справедливост получава присъди, дела и психически тормоз. Присъдата от една година условно с три години изпитателен срок за коментар във Facebook е не просто съдебен акт – тя е предупреждение към всеки българин в Македония да мълчи.

Думите на Драги бяха тежки:

„Тази сърбокомунистическа банда от съдии, прокурори и представители на репресивната власт върши тормоз над българите както никога досега. Докато се представят пред света за дискриминирани, днес те извършват дискриминация срещу македонските българи“.

И аз питам:

Къде е българската държава?

Къде е посолството?

Къде е Министерството на външните работи?

Освен проекти, отчети и усвояване на средства, някой отиде ли да види истинските българи в Македония? Някой попита ли как живеят, какво преживяват и от какво имат нужда?

Драги Каров е човек, който посвети живота си на българската кауза. Делото срещу него ще остане в учебниците по история като пример за преследване на човек заради неговата идентичност и убеждения.

А българската държава?

Тя сякаш не помръдва.

И ако за други сме изпращали самолети, за да спасим човешки живот, то за Драги Каров, предвид всичко, което е дал за България, би трябвало да изпратим цяла ескадрила.

Защото има хора, които никога не поискаха нищо за себе си. Дадоха всичко за България.

И най-тъжното е, че често България забравя именно своите най-верни чеда.

Дано не стане късно.

Димче Ямандиев