Дългогодишният директор на Математическата гимназия Ивайло Старибратов се оттегли от поста си и от новата учебна година елитното училище, което оглави националните класации за 7-класници, ще има нов ръководител. Цели 13 години той бе начело на ОМГ,  а преди това и помощник на предшественика му Кирчо Атанасов.

Старибратов обаче не излиза от образователната система, а ще насочи усилията си към обучението на студентите в Пловдивския университет.   Той е председател на секцията под тепетата на Съюза на математиците, има множество научни публикации. Автор е на учебници, сборници и методически ръководства.

Години наред Старибратов се бореше за каузата ОМГ в Пловдив да има своя нова сграда. Не успя да реализира мечтата си в качеството си на директор. Дали ще продължи да работи за тази мисия и с какво чувство си тръгва от елитното пловдивско училище, педагогът сподели пред TrafficNews.bg.

 

- Г-н Старибратов, с какво чувство се разделихте с колегите и учениците си  в Математическата гимназия?

- 25 години бях в това училище и няма как да не ми е тъжно. Независимо че си тръгвам като директор, аз ще работя за каузата на Математическата гимназия. Може би ще имам възможността да помагам и повече. Ще бъда имиджмейкър на училището. Ще съдействам, ще продължа да работя за каузата да построим нова сграда на гимназията и с външни средства. Ще се радвам, ако успеем и това да направим.

- Тази промяна вероятно ви е накарала да се върнете назад и да си направите равносметка на тези отминали 25 години. Кои са паметните мигове и постиженията, с които се гордеете?

-  Винаги когато децата от училището са постигали успехи, съм изпитвал чувство на гордост. В гимназията сме се старали да помагаме с всичко, което е по силите ни – и финансово, и с лектори, и с възможностите възпитаниците ни да излизат навън, да се запознават със свои съученици , със стремежа ни да им дадем максимум знания. Когато тези усилия са давали резултат, съм се гордял и радвал. Смятам, че развихме една доста различна система от другите училища. Учениците си помагат помежду си да навлязат в науката, да влязат в състезателните математики, химии, физики, информатики. Това създава една различна среда, една приемственост, увереност в децата. Аз го наричам „групов поток”, който самите деца създават. Случва се не насила, нито под  натиска на учителите.

- Тоест след гимназията учениците ви остават приятели.

- Така е. Където и да отидат след това, те продължават да поддържат приятелски контакти. Това е духът на ОМГ. Предава се някак си от ученик на ученик, от преподавател на ученик, от ученик на преподавател. Няма как този дух да се усети по друг начин,  освен ако човек не е бил вътре и вижда как учениците се заразяват един друг. Как се палят един друг и постигат успехи. Не говоря за оценки, а за знания. Това го споделят всички наши ученици, които след време оценяват ролята на гимназията. Като минат 5-10 години от завършването, често са ми казвали: „това е духът на гимназията”.

- Как ви изпратиха?

- Естествено всички бяхме развълнувани. Не бяха склонни да ме изпращат, защото смятат, че има още какво да дам. Аз обаче смятам, че е добре човек да се оттегли, когато е на върха. Надявам се, че ще се намери човек, който достойно да поеме щафетата. Създадохме добра работна атмосфера, децата имат възможности да се развиват. Имаме спечелени нови пет проекта, което ще даде доста големи възможности да отидат в чужбина, да сравнят.

- А дали сравнявайки няма да изберат пътя навън?

- Повечето от децата, които отиват в чужбина и виждат условията там, как се работи, предпочитат да останат в България. Това е вече факт.

- Оттук-накъде?

- От 30 години съм преподавател в Пловдивския университет. Отскоро поех и нови административни позиции. Така че ще сменя ученическата общност с академичната. Смятам, че това, което имам като опит – 33-34 години стаж в средното образование, ще мога да го вложа като сили за коренна промяна на системата с подготвени студенти и бъдещи учители.  Специалисти, които да познават новите методи на работа, да владеят новите технически изисквания и да имат много знания, разбира се.