Един от последните символи на независимата журналистика в Русия прекратява дейността си след натиск от властите, финансови ограничения и принудително освобождаване на историческия си офис

Руското издание „Новая газета“, смятано за един от последните символи на независимата журналистика в страната, обяви, че прекратява дейността си под натиска на руските власти и специалните служби. Новината беше съобщена от главния редактор Сергей Соколов във видеообръщение, публикувано в канала на редакцията, предаде Франс прес.

„Руските власти и руските специални служби принудиха редакцията да прекрати работата си“, заяви Соколов.

Окончателното затваряне на редакцията е насрочено за 9 ноември. Тогава журналистите ще напуснат историческия си офис в Потаповския переулок в центъра на Москва, където медията работи близо 30 години. Ще бъдат изключени сървърите и прекратена работата на редакцията, като преди това е предвидено да излезе последният брой на изданието.

Решението идва след поредица от ограничения и действия срещу медията. Само ден преди съобщението за прекратяване на дейността стана ясно, че редакцията трябва да освободи историческия си офис. Журналистите са получили кратък срок за напускане, без да им бъде осигурено ново помещение.

Допълнителен удар върху финансовата стабилност на изданието са отказите на банки и компании да обслужват системата му за дарения. Чрез нея читателите подпомагаха финансово редакцията. Според журналистите ограниченията са лишили медията от възможността да набира средства и да продължи нормалната си работа.

С прекратяването на дейността ще затвори и музеят, посветен на журналистката Анна Политковская, който се намира в бившия ѝ кабинет в редакцията. Тя беше сред най-известните разследващи журналисти на изданието, с публикации за нарушенията на човешките права и войната в Чечения. Политковская беше застреляна в Москва на 7 октомври 2006 г.

В емоционалното си обръщение редакцията припомни и шестима свои колеги, убити заради журналистическата си работа – Игор Домников, Юрий Шчекочихин, Анна Политковская, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова. Всички те са свързани с разследвания и публикации за корупция, злоупотреби с власт и нарушения на човешките права.

„Новая газета“ е основана през 1993 г. от журналисти, напуснали други руски медии. През следващите десетилетия изданието си изгражда международна репутация с разследванията си за корупция, злоупотреби с власт и нарушаване на човешките права.

Сред най-разпознаваемите лица на медията са Анна Политковская и Юрий Шчекочихин – журналисти, загубили живота си заради работата си.

Прекратяването на дейността на „Новая газета“ е поредният тежък удар върху независимата журналистика в Русия, където критичните към властта медии са подложени на системен натиск.

Ето и обръщението на Соколов: 

"На 9 ноември ние ще загасим лампите в нашия дом, където живяхме 30 г., ще изключим сървърите и ще си тръгнем. Вестникът вече го няма. Руските власти и руските спецслужби принудиха редакцията да прекрати работа... 

За почти 5 години война ние успявахме да работим в глухата блокада на спецслужбите. Но и това свърши. Сега се оказахме в "кил-зоната".

Това не е само нашата частна история. Това е историята на страната и обществото, които доубиват по същия начин. Правят го ФСБ, Министерството на правосъдието, прокуратурата и другите, които са приватизирали държавата и са узурпирали властта.

Това не е съветски сантимент, под неговия лозунг е почти изградена военна диктатура. Те казват, че защитават конституционния ред. Не, това е антиконституционен строй. Защото Конституцията е изнасилена, пребита и със запушена уста е хвърлена в затвора за огромен срок. Както хилядите граждани, които следваха нейните текстове. Както десетките хиляди други граждани, които бяха принудени да станат бежанци, да напуснат домовете си и да тръгнат към неизвестността.

Спрете да говорите, че това не е сталинистката 1937 година, а репресиите носят някакъв "цифров характер". Това са държавни репресии. И хора, а не цифри умират в килиите. Точка. Нима не звучи като издевателство чл. 29 от Конституцията: "Цензурата е забранена"? Съдът унищожава заедно със закона и правото. Наличието на убеждения сега е държавна измяна. Но измяната е, когато държавата променя собствената си Конституция. И тази измяна е най-голямото престъпление, което сега става пред очите на целия свят.

Убийството на "Новая газета" е само още едно доказателство за това. За всичко това ние пишехме през годините. Докато можехме. Затова и ни убиха. Благодарим на всички, които ни слушаха".