Андрей Гюров и Илияна Йотова се изправят един срещу друг в телевизионен дебат по БНТ броени дни преди балотажа за президент на България. Още в началото двамата кандидати демонстрираха сериозни различия във вижданията си за ролята на президентската институция, политическата подкрепа и външната политика на страната.

Първата тема бе ниската избирателна активност на първия тур.

Напрежението се повиши при въпроса за партийната подкрепа на втория тур. Йотова обвини формации, подкрепящи Гюров, че са потърсили съдействие от „ДПС – Ново начало“, и директно го попита какво са обещали в замяна. Гюров отрече да търси подкрепа от партийни централи и подчерта, че кандидатурата му е гражданска.

Следващата тема бе външната политика. Гюров настоя България да работи активно със съюзниците си и да отстоява принципа, че държавните граници не могат да бъдат променяни със сила. Йотова противопостави тезата, че страната ни трябва да има самостоятелна и категорична позиция, водена преди всичко от националния интерес.

Най-сериозният сблъсък дойде при въпроса как президентът може да гарантира мира и сигурността. Йотова защити дипломатическите си инициативи за Черно море и предложи мораториум върху бойните действия между шестте черноморски държави. Гюров определи подобно предложение като недостатъчно и я обвини в закъснели действия и липса на конкретна отбранителна стратегия.

Двамата влязоха в спор и за ролята на ООН, НАТО и Европейския съюз при гарантирането на сигурността на България.

Гледайте на живот тук:

Ниската избирателна активност

Андрей Гюров: Ниската избирателна активност е вследствие на това, че през цялата кампания хората биваха плашени с война и измислени врагове. Нормалната реакция е да се приберат вкъщи. България може и заслужава много повече. Президентската институция в момента е като пиано в хола – всеки го подминава и никой не свири на него. А президентската институция може да събере хората. Президентът може да е противотежест на една власт, когато се самозабравя. Това е изключително важно в момента, когато имаме една партия, която държи изпълнителната и законодателната власт. Затова излезте и гласувайте!

Илияна Йотова: Президентската институция от много време – от 2017 г., е едно много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват и харесват и не са в кресчендо, както бяха много други около нас през цялото време.

От коя партия очаквате политическа подкрепа на втори тур

Илияна Йотова: Зад моята кандидатура застана най-голямата партия – „Прогресивна България“, най-старата партия – БСП, ВМРО, както и много широк инициативен комитет. Много хора, които гласуват за различни партии, ни подкрепиха на първи тур, защото работим за страната ни. Днес видях, че част от формациите, които подкрепят г-н Гюров, потърсиха официалната подкрепа на „ДПС – Ново начало“. И се чудя какво им обещахте, г-н Гюров?

Андрей Гюров: С г-н Кандев решихме кандидатурата ни да е на граждански принцип. В инициативния ни комитет няма хора, които са политически обвързани, политически лидери, хора от ДС. Никога не сме търсили и няма да търсим подкрепа от партийни централи. Обръщаме се към българските граждани.

За външната политика

Андрей Гюров: Трябва да следваме основния принцип, че границите не се променят насила. Това е нашата застраховка. Ако се съгласим в един конфликт да се преместят установените граници, другите държави вече няма да са сигурни в своята териториална цялост. Вторият ни принцип е да работим със съюзници. Трябва да изграждаме коалиции, да работим със съюзници, преди да имаме нужда от тяхната подкрепа. Давам пример с френското предложение – целият ЕС беше срещу нас. С това решение успяхме да направим нашата позиция позиция на ЕС и това ни постави в много по-силна позиция.

Илияна Йотова: Не приемам, че ние не сме голяма сила. Ние сме равнопоставен член на ЕС и нашият глас е равен. Президентът представя България в международните отношения. Важно е да знаем как го прави – как може да изразява аргументирана и ясна политика, и то не пречупена през интереса на друга държава или някой съюз, а през българския интерес. Тази категорична позиция е символ на целия консенсус в България. Ако на всичко казваш „да“, тогава ти си просто безгласен. Уверявам ви, че тогава никой не обръща внимание на българската позиция. Но времената много се промениха. Когато си достатъчно добре подготвен, може да намираш съюзници. И така правиш европейската политика още по-силна.

Как президентът ще донесе мир и сигурност

Илияна Йотова: Направих го още преди месец пред ООН. Тогава поставих въпроса за сигурността в Черно море. Мнозина лидери после дойдоха и ме поздравиха, защото знаят, че корабите трябва да бъдат застраховани, а тези застраховки растат, когато няма сигурност. Мислех, че когато се върна в България, ще получа одобрение. А лидерите зад г-н Гюров намериха това за банална тема. Това вече е история. Важното е какво правим нататък. Затова и свиках Консултативен съвет по национална сигурност. Спазваме приетите тогава препоръки. Тогава потърсихме нашите съюзници от ЕС и НАТО. Направихме сериозни дипломатически совалки. Оттук нататък ще има среща за сигурността в Черно море. Предлагам да има мораториум върху бойните действия между всички шест черноморски държави.

Андрей Гюров: Много е важно да се каже, че резолюцията на ООН предвиждаше спиране на бойните действия. Пожелание за мораториум не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана. Първо трябваше да се назове откъде идва опасността и да се присъединим към позицията на ООН, както и към общата европейска защита, като противодронова отбрана. Свикването на КСНС беше прекалено късно, без конкретни решения и без конкретни цели, които да се поставят и да се следи тяхното изпълнение. Снишаването не повишава сигурността, а ескалира конфликтите и вече има потънали кораби край нашето крайбрежие. Когато говорим за вземане на решения в ЕС, не трябва да чакаме отстрани и да налагаме вето. Трябва да сме там, когато се вземат тези решения. Тогава няма нужда да се борим срещу него.

Илияна Йотова: Няма резолюция от Общото събрание на ООН. Второ, всичко пречупвам през националния интерес. В изявлението ми нямаше как да бъде защитен националният интерес на България. Винаги съм била на мнение, че в ЕС трябва да имаме своето предложение за това как трябва да изглежда мирът в Украйна, а до този момент няма нито ред в това отношение. За съжаление, Европа е леко изтикана от този процес.

Андрей Гюров: Националният интерес не е ли спиране на военните действия?

Илияна Йотова: Вашата теза е за временно прекратяване на военните действия. Това е политика, която нарочно се прави в този вид, за да не се стигне до примирие. Имаме нужда от истинско споразумение за мир. Няма как да изключите Русия, защото не може някой друг да взема решения вместо нея. Държа да ми отговорите – коя защита от дронове имате предвид?

Андрей Гюров: Drone Edge на НАТО. България първо отказа да се включи, министърът на отбраната каза, че е твърде скъпо, а след като нещата ескалираха, България реши да се включи, но това не помага на българските граждани да се чувстват по-сигурни.

Илияна Йотова: Това абсолютно не е вярно. България заяви своето участие. Има и други системи – например IRIS.

Андрей Гюров: Септември месец отказахме. Трябва да говорим и доколко тези мерки са ефективни и навременни. Ако само купуваме системи, които са скъпи и ще дойдат след години, това не помага на сигурността. Начинът на водене на война се променя всеки ден. Ако искаме да сме защитени, трябва да сме там, където тези системи се създават. Това разкрива и работни места. Трябва да имаме по-развити и съвременни технологии.

Илияна Йотова: Добре, че правителството започна тази работа, защото се пропуснаха седем години.

Андрей Гюров: Вие с г-н Радев бяхте в президентството седем години. Като върховен главнокомандващ защо не направихте нищо, за да се защитаваме по-добре?

Кое плаши българите повече – че евроатлантизмът ще ни вкара във война или че политиката на неутралитет ни прави беззащитни в руската сфера на влияние?

Андрей Гюров: Когато нямаш позиция и не си на масата, си в менюто. Какво значи война или мир? Русия трябва да спре агресията, за да се премине към договаряне на примирие. Това е държавата, която отказва да спре военните действия. Тя е агресорът. Докато не го признаем, няма как да се защитаваме. Първо трябва да можем сами да си помогнем. Как? Не трябва да сме разделени като общество. В съвременната война, когато се делим на войнолюбци и миролюбци, това не ни помага. Другото е технологичното развитие. Трябва да разберем, че войната се води по нов начин.

Илияна Йотова: Дълги години след 2022 г. се говореше, че мирът може да дойде със сила. Позицията на президентството не е променена – мирът може да дойде само с преговори. Наливането на пари в нови и модерни оръжия води до гибелта на млади хора, православни славяни. Няма как да накараш една страна във война да седне да преговаря само с декларации и без да даваш никакви предложения как да изглежда мирът. Войната не започна през 2022 г., а през 2013 и 2014 г. Имаше много проекти за мир, но те бяха бламирани. Всички тези споразумения имаха за цел само примирие. Този етап вече сме го минали и търсим споразумение за цялостен мир, а без Русия няма как да тръгнем към този мир. Последните дни страни като Финландия тръгнаха на директен диалог с Путин, защото това е единственият начин. Войната на изтощение не води до мир.

Андрей Гюров: Трябват ни защитни механизми. Само когато цената на нападението е прекалено висока, агресорът ще спре действията си. Права сте, че когато говорим за мир, трябва да се запитаме: това само думи ли са, или и действия? Вие опитахте ли да говорите с Путин?

Илияна Йотова: Това ще стане с мандат на българската държава, а не както правите вие. Без мандат на Народното събрание и без да ми кажете, 20 дни преди изборите подписахте документ, с който накарахте държавата за 10 години да поема ангажименти. Това е разликата между мен и вас – никога няма да се обадя на президент, без да знам, че зад мен стои голям национален консенсус. Но когато имам това условие – да, бих го направила.

Андрей Гюров: Ситуацията е безпрецедентна – дронове падат, моряци умират. Това е резултатът от политиката на снишаване. Когато говорим за споразумението – то беше обсъждано в парламента и изпратено на правителството. Това е една врата, която може да се отвори към развиване на нашата отбранителна индустрия, която можем да използваме за отбранителни способности. А договорът с „Боташ“ – отново подписан от служебен кабинет за 13 години, е врата, която не може да се отвори. Вие тогава защо не отправихте упреци към служебното правителство?

Илияна Йотова: Това не е отворена врата, а поети ангажименти да предадем реакторите от "Белене", да произвеждаме дронове - може би вие или вашите спонсори са заинтересовани от това, да сме в коалицията на желаещите. Ако сте толкова убеден, че е трябвало да подпишете това споразумение, защо не попитахте Народното събрание, а подписахте документ, писан две години преди да отидете в Киев? А за "Боташ" - знаете ли защо стана? Защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руски газ за България. Трябваше експресно решение на служебното правителство. "Боташ" тепърва че бъде полезен за българската държава.

Андрей Гюров: Повтаряте го, но не виждаме никаква полезност, а само 400 млн. долара, които дължим и които ще докарат до фалит "Булгаргаз". "Газпром" спря едностранно доставките на газ и искаше да ни остави на студено. Но правителството осигури нови доставки.

За споразумението с Украйна - то беше в Народното събрание. Председателят го върна и каза, че правомощието за подпис е на правителството. Още няколко лъжи се казаха - че в споразумението има поети ангажименти. Кажете един. Това е рамково споразумение, в което се предвижда български компании да участват във възстановяването на Украйна след края на войната, но не и да се пращат български войници в Украйна. 

Бихте ли подкрепили разполагането на допълнителни сили на НАТО у нас и участието на български войски в инициативи на евроатлантическите партньори?

Илияна Йотова: Разбира се, участваме и сега. Всичко, което България спазва като ангажименти към НАТО, и сега е действителност.

Андрей Гюров: Когато бяхме част от Варшавския договор, стратегията ни беше да издържим 24 часа, докато дойдат съветските войски. А сега сме част от най-силния отбранителен съюз в света. Това включва и присъствието на съюзнически войски, каквито има в България, на които ще разчитаме, когато се наложи. Можем да разчитаме на съюзниците ни. Никога български войници няма да отидат в Украйна, защото има взето решение на Народното събрание и всички спекулации по тази тема са откровени лъжи.

Илияна Йотова: Споразумението, което подписахте в Киев, е за участие в Коалицията на желаещите. А сега нейният предмет е изпращането на войски от нея като мироопазващи сили в Украйна. Нито преди, нито по време, нито след войната български войници ще бъдат в Украйна.

Андрей Гюров: Тук сме на една страница. Има две такива решения на Народното събрание. Сега в парламента е внесена такава декларация, която ПБ може да подкрепи.

Илияна Йотова: Сигурна съм за ПБ, но не и за партиите зад вас, защото те са гласували България да участва в Коалицията на желаещите. Не бъркайте двете неща. Защо тогава се съгласихте България да е в Коалицията на желаещите? Слава Богу, че има далновидни български военни и политици, които осуетиха това.

Андрей Гюров: Тези държавници поставиха България в изолация и прекъснаха възможността българската индустрия да се развива.

Отношенията със Скопие

Илияна Йотова: Политиката със Северна Македония трябва да продължи такава, каквато е била. Нищо не се е подобрило от момента на подписването на това споразумение досега както по отношение на езика на омразата, така и по отношение на преследването на хора с български корени. Последният случай с делото на господин Пендиков и оправдаването буквално на биячите му е ясно доказателство в тази посока. Но ние ще продължаваме да настояваме и пред нашите европейски партньори за това споразумението и европейските политики да бъдат изпълнени.

В мое лице виждате човек, който няма да отстъпи и на сантиметър от това, което вече е договорено, въпреки че Скопие прави много сериозни опити да остави настрана определени протоколи.

Добре, че така се разви тази дискусия, защото, когато господин Кирил Петков беше министър-председател, съвсем спокойно мога да заявя пред нашите български граждани, че българската позиция буквално беше спасена в 12 без 5, тъй като той щеше да предаде българската позиция. И тогава ще напомня само, че се състоя една изключително спешна консултативна среща при тогавашния президент, господин Румен Радев, който осуети тази възможност. Иначе досега нашите интереси и правата на българите там нямаше да бъдат защитени.

Андрей Гюров: Въпросът с френското предложение за Република Северна Македония е особено интересен, за да се проследи как се променя позицията на президентската институция преди и след приемането на това споразумение.

Аз бях председател на парламентарната група и вносител на това споразумение в Народното събрание. И тогава си спомняме каква беше атаката срещу правителството, срещу това споразумение. А това, което ние успяхме да направим, е да защитим интереса на българските граждани и да направим българската позиция част от общоевропейската позиция. Тогава понесохме много нападки и обвинения, че се предава българският интерес. Сега, когато имаме френското споразумение, постфактум то се подкрепя безапелационно от всички партии и в Европейския парламент се казва, че това е едно добро решение за България.

Европейската позиция е, че българите трябва да бъдат включени в Конституцията на Република Северна Македония и така да бъдат защитени техните права. Фактите сега са, че имаме едно споразумение, което всички подкрепят, включително и тези, които тогава го нападаха.

Отношенията между институциите 

Г-жо Йотова, избрахте г-н Гюров от списъка със служебни премиери. Бихте ли го направили отново?

Илияна Йотова: Ако трябва да влезем в машината на времето – да. Ако не трябва – пак да. Нямах друг избор, защото половината предложения в т.нар. домова книга не ставаха заради националното и европейското законодателство. От останалите избрах г-н Гюров.

Андрей Гюров: В домовата книга има хора, назначавани от президентската институция. Фактът, че тогава не е имало подходящи хора, ни постави в тази позиция. Показах, че когато е важно за страната, мога да поема отговорност. Бих го направил отново, защото държавата беше в тежко състояние.

Разочарование или недоверие има в тона между вас?

Илияна Йотова: То се счупи още при подписването на споразумението в Киев.

Андрей Гюров: Гледам назад към изключително успешни 78 дни. Няма разочарование. Очаква ни действие.

Правомощията на президента

Бихте ли инициирали промени в Конституцията за връщане на правомощията на президента?

Андрей Гюров: Не. Домовата книга свърши своята работа. Държавата мина през тежък период и сега гледаме напред. Важно е да има домова книга, защото, както видяхме с „Боташ“, в някои случаи се получава така, че един човек да има цялата власт в държавата и това води до изкривявания, за които 13 години ще плащаме.

Не вярвам, че президентската институция трябва да има повече правомощия, а че президентът трябва да ги използва с повече отговорност и активност, за да се търси обединение, а не разделение и възможности за лансирането на политически проекти.

Ние сме парламентарна република. Президентът не може да замести изпълнителната власт. Той, заедно с Конституционния съд, е важна граница, за да няма самозабравяне на изпълнителната власт и да може да внася противотежест и баланс в управлението, когато има злоупотреба с власт.

Илияна Йотова: Г-н Гюров, „Боташ“ е решение на служебно правителство. Вие постъпихте по същия начин, когато подписахте решението в Киев. Ако искаш повече правомощия като президент, или не познаваш добре Конституцията, или си жаден за власт.

Президентът има достатъчно правомощия в сегашната Конституция. Позорната домова книга трябва да бъде премахната, да се прегледат текстовете за това как се формира служебният кабинет. Когато се формираше това служебно правителство, никой не искаше да носи отговорност заради условията – нито аз, нито парламентът.

Позволете ми приятелски съвет – нека другите да дават оценките за вас. Да, вие се справихте добре с организацията на изборите и ви го казах, но по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, скочи инфлацията, а вие се оказахте неспособен да се справите с това.

Това е оценката и на вашите министри, с които през цялото време поддържах връзка. Докато вие бяхте в Киев, ние търсихме как да се справим със скачането на цените. Вие един месец правихте щаб за цените, а хората се питаха какво става и къде е държавата.

И аз имам участие в назначаването на този кабинет и трябва да ви кажа, че и на мен не ми беше никак леко.

Андрей Гюров: За оценката на служебното правителство се позовавам точно на мнението на други хора – както и на думите на г-жа Йотова, която каза, че това е бил успешен кабинет.

Но манипулирате хората, като казвате, че споразумението е обвързващо. Няма нито едно обвързващо изречение в него, за разлика от „Боташ“, където плащаме по половин милион евро всеки ден. Едното е отворена врата, през която можем да минем.

По наше време цените растяха най-бавно, сега се получи ускорение. В щаба за цените направихме механизъм на базата на светофара, който показваше различни действия и механизми в зависимост от кризата и осигуряваше предвидимост. Оставихме го и г-н Радев само трябваше да го приложи.

Илияна Йотова: Г-н Радев не го прие, защото не даваше никакви резултати. Такива политики, написани само на хартия и в скъпи презентации, не дават резултат. Хората се обръщаха към мен всеки ден по няколко пъти. Упрекваха ме, че вие сте служебен премиер, а аз не съм упражнила достатъчен контрол.

Някои работиха добре и затова беше моята оценка, но други, които се занимаваха с икономика, не знаеха къде се намират. Преди дни си направих експеримент – попитах 10 човека, които се занимават с икономика, и никой не си спомняше за това действие.

Андрей Гюров: По наше време цените на нефта и петрола бяха по-високи, но благодарение на нашите действия българите плащаха по-малко. Мерките с кошница „с грижа“ или „без грижа“ – цените ще паднат с 15%, всички тези популистки действия доведоха само до повече натиск върху бизнеса.

Илияна Йотова: За цените на горивата дадохте под натиск 20 евро на хората. Едва 16% от хората се възползваха – толкова са били ефективни мерките. Да не говорим за хората, които го приеха като подигравка.

Андрей Гюров: Подпомогнахме най-нуждаещите се. На срещите на МВФ тези мерки бяха представени като пример за работещи и навременни мерки.

Как ще работите с останалите институции?

Андрей Гюров: При мен няма да има концентрация на власт, защото съм независим кандидат. Няма никаква връзка между мен и подкрепящите ме партии. Когато бях председател на парламентарна група, имаше предложение в бюджета за 2022 г. за административна реформа. Тогава го извадих от бюджета, защото мислех, че промените трябва да минат по нормалния път на обществено обсъждане и да не бъдат скрити от гражданите – това, което вие не направихте с бюджета сега.

Всички предупреждаваха, че има противоконституционни норми, отнемат се права и това се прави без обществено обсъждане. Този бюджет беше помилван. Защо бързахме толкова много? Какво спасихме? Предното правителство падна заради бюджет, който не беше по-лош от сегашния.

Категорично няма разговори между мен и партийни централи или лидери. Показах, че дори като председател на парламентарна група, а не съм такъв от години, съм отстоявал собственото си мнение. Като президент ще подкрепям правилните решения. Когато има индикации, че се нарушават права или се прокарва бюджет, който ощетява хората, ще наложа вето.

Илияна Йотова: Бих била независим президент. Партиите зад г-н Гюров и лидерите им не говориха за авторитаризъм и мандати, когато г-н Радев участва в тяхното създаване. След това започна мантрата за парламентаризма, защото така им изнасяше.

Не смятам, че има нещо лошо в това институциите да си сътрудничат. Не смятам, че те трябва да воюват. Бюджет, който още дори не беше на масите на отделните министерства, трябва да бъде блокиран, както г-н Гюров заяви в едно интервю.

Още преди същинската работа по бюджета институциите трябва да говорят помежду си, с министерствата, синдикатите, за да се изработи първо неговата рамка. Там, където не сме съгласни, има други механизми.

Преди седмица КС каза, че този частичен бюджет не е противоконституционен, и отмени два текста от него, които вероятно ще бъдат поправени в следващия бюджет. Имаха технически характер.

Андрей Гюров: Ако мислим, че орязването на трудовите права на гражданите е малка подробност, трябва да се попитаме за кого работи държавата – за себе си, за правителството или за българските граждани. Най-големият дефект беше в това, че направи българите по-бедни.

Илияна Йотова: С удължителния бюджет, с който вашето правителство работи 7 месеца, накрая нямаше пари за заплати. На една от срещите ни предложихте да вземете пари от ББР, за да покриете разходите.

Няма орязване на трудови права. Говорим за текст от закона, свързан с отпуските и почасовата работа. Възражението на КС е, че това трябва да стане с промяна в друг закон, а не през преходните разпоредби на бюджета.

Андрей Гюров: Абсолютна лъжа за бюджета. Когато тръгнахме, във фискалния резерв имаше 6,8 млрд. евро, така че никога не е бил въпросът откъде да дойдат парите за заплати.

Причината да извадим парите от ББР беше, че те бяха там, за да се използва банката като касичка. Ние ги върнахме в бюджета, за да може да има приемственост за следващото правителство и то да може да взема правилните решения.

Вместо това редовното правителство предложи бюджет, който, ако беше обсъден, можеше поне някой да го определи като хубав.

Илияна Йотова: Президентството получи 68 становища и само 3 бяха против – не спекулирайте. За изтеглянето на пари – ако не са ви били нужни за заплати, значи е било преместване от едната касичка в другата.