Европейският съюз се докара до „състояние на бюрократична импотентност“.

„Сборище на пияници и джендъри“.

Диагнозата е на проф. Андрей Пантев, а „сборището“ визира Европейския парламент и е заемка от социалните мрежи, при това не най-неблагозвучната.

ЕС е един от най-сполучливите проекти в историята на човечеството, но моментният рейтинг на неговия парламент не надвишава с кой знае колко одобрението на българския. Който с още един подобен мандат може да доближи абсолютната нула. Как се стигна дотук?

Старият континент има само 7,7% от обитаемата суша и никой никога не е успявал да наложи тук еднолична хегемония. Провалиха се древноримските императори… Наполеон и Хитлер. Мусолини се бе размечтал да превърне Средиземно море в италианско езеро. Химера. Далеч назад в праисторията,  при това цели 500 години, Европа е била владение само на неандерталците. Не оставили тук нищо друго освен нрава си. Никъде другаде не е водена Стогодишна война (1337 – 1453 г.). Опустошенията на Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.) са ужасяващи. В Нюрнберг, част от феодално разпокъсаната Германия, с  благословията на Църквата малцината оцелели мъже получават правото в продължение на 10 години да сключват брак с до 10 жени. По същата причина ислямът стигна само до 4. Библията изобилства от полигамни мъже, но харемите не са демонстрация на потентност, а на социален статус. Европа продължава да ражда бойци и едва след двете световни войни през първата половина на 20-и век идва времето на идея, родена 6 века по-рано: „Конфедерация на християнска Европа, която да се управлява от Европейски съвет, съставен от мъдри и достойни за доверие мъже“.

И Европа, в която езиковите и етническите граници рядко съвпадат с държавните, започва „стъпка по стъпка“ да сближава многовековни врагове. Първо със споразумението за въглищата и стоманата, които произвеждат оръдията. През кризи и перипетии ЕС винаги е съумявал да надгражда и да постига „повече от същото“. Генерал Де Гол виждаше обединена Европа от Атлантика до Урал, но вместо в тази посока сега духат деструктивни ветрове.

Във вече стария ЕП, избран през 2014 г., евроскептиците не бяха малко – около 25% от 751 депутати. В най-голямата парламентарна група – тази на Европейската народна партия (214), трудно се постигаше сцепление, след като събираше движения от немския Християндемократически съюз до „Фидес“ на Виктор Орбан. Сега ще стане още по-сложно.  Антисистемните партии вече са организирани в Европейски алианс на народите и нациите. Това формирование на националисти вече се вижда като незаобиколим фактор в новия ЕП. И ще иска реформиране на ЕС из основи. „Алтернатива за Германия“, която съчетава национализъм, евроскептицизъм и неолиберализъм откровено заплашва с Deхit (Дойланд вън от ЕС) при липса на ефективни реформи. Може да се стигне до блокиране на политическия процес в ЕС. Изобщо консервативна Европа клони към Орбан(изация).

С доста задна дата се вижда прозорливостта на Шарл де Гол, който през 1963 г. като президент на Франция наложи вето върху приемането на Великобритания в тогавашната ЕИО. Генералът твърдеше, че островната държава в много отношения е несъвместима с континентална Европа. Великобритания се присъедини към общността през 1972 г., след като той си бе отишъл и от властта, и от живота.

Днес Европа е притегателен център за бежански потоци от други континенти, но е разпятие за коренното население. Северът е много различен от Юга, а Западът от Изтока – още повече. Център с богати кредитори и периферия с бедни длъжници. Все повече се превръща в ЕСБ – Европейски съюз на банките, и все повече хора – милиони хора, го наричат Евроскептичен съюз. Френският президент лансира идеята за минимална единна еврозаплата. Звучи прекрасно, но в този момент е просто евтин популизъм. Затова пък „Пакет Мобилност“, чийто стратег е Еманюел Макрон, съвсем реално заплашва да обездвижи важен дял не само от българската икономика.

Тук ще припомним, че идеята за „конфедерация на християнска Европа“ се появява още преди Стогодишната война. Неин автор е френският философ Пиер Дюбоа, който е кралски наместник и, разбира се, според него универсален владетел трябва да бъде френският крал.

Вероятно господин Макрон добре знае историята, но логиката подсказва, че не може парите да са в Германия, а политическата власт да се съсредоточи в Елисейския дворец. Впрочем това съвсем не е между главните въпроси на ЕС днес.

Днес светът е в нова глобална ситуация. „САЩ могат да запазят световна хегемония само с привличане на икономическия и военния потенциал на Европа с евроатлантическо споразумение, надуване на балона за опасност от общия враг Русия и нова студена война. В половин Европа Китай настъпва с милиардни проекти – инфраструктура, технологии, тежка промишленост, енергетика“. И едва тази пролет Европейската комисия видя в Китай „системен съперник“, чието икономическо и политическо влияние са нараснали с безпрецедентен мащаб и бързина. Но за разлика от САЩ и Китай, ЕС няма политическо влияние да брани икономическите си интереси.

Ех, как й липсват на Европа лидери като Де Гол и Аденауер! Конфедеративно обединение на суверенни народи или разпад на ЕС? Това в огромна степен ще зависи от новия Европейски парламент. Първото е трудно постижимо, второто не е трагедия. Швейцария добрува и не иска да чува за ЕС. Августин Пейчинов, български бизнесмен, направил пари в САЩ, обичаше да подмята снизходително: „Европа е старата ми шапка“.

Така е, но сега най-важното е старата грешница Европа да не я замени с фронтова каска.

Евротриптих 2. Искате ли мъж да завладеете, купете му апартамент. Щом властта завладеете, купете си апартаментПървото е стара градска песен, второто – съвременната й версия...

Евротриптих 3. На 26 май българинът е пред дилема: Към урните или за гъби. Разбираемо е...Толкова ментета и само ненавистта между основните опоненти е истинска