Преди 3 години Петър Хубчев пое националния отбор и уж успя да го съживи след поредния му невзрачен период. Нашите записаха добри мачове и победи в Лигата на нациите, бореха се мъжки, опитваха се да играят със самочувствие, доколкото им позволяваха възможностите.

В началото на тази година нещо се случи. Нямаше и помен от характера и биткаджийството, които Хубчев бе успял да възпита в един тим без звезди, съставен от предимно посредствени за европейските стандарти играчи. Не можахме да бием Черна гора, записахме равен и домакинска загуба от Косово, както и загуба от Чехия. Хубчев се махна, за да поеме Левски и начело застана Красимир Балъков.

На пръв поглед няма драстични промени в състава. С малки изключения това са същите футболисти, които обаче играят по съвсем различен начин. Или по-точно - нищо не играят. Не че преди положението е било много розово, но сега е в тотално сиви окраски. Никак не е приятно да се гледа този национален отбор, който срещу Англия и Ейре представи изключително бавен, муден и демодиран футбол без ясна мисъл, идея и стратегия. Не е хубаво да се заблуждаваме, че сме им подарили победите. Трябва да сме пълни наивници да мислим, че сме щели да вземем нещо, ако не са били индивидуалните ни грешки. Разликата в скоростта, с която нашите движеха себе си и топката по терена изглеждаше наистина фрапираща в сравнение с тази на съперниците ни. Положението не бе много по-различно срещу Косово, Черна гора и Чехия. Продължаваме да мечтаем да се класираме за европейското през пролуките в сложната система на Лига на нациите и квалификациите. Мечтите са безплатни, но ако трябва да сме честни - в този вид нямаме работа там.

Мнозина са склонни да обвиняват Балъков, че говори празни приказки за подмладяване, а срещу Англия пусна 8 души над 30 години. Може би отдавна мястото на играчи като Христо Иванов и Георги Сърмов, например, не е в представителния ни тим. Много рядко в историята ни обаче изборът на националния селекционер е бил толкова ограничен. Особено откъм по-млади футболисти. Лошото е, че по-опитните вече вървят към зенита си и не разполагаме с такива, играещи редовно в силни европейски първенства, каквито сме имали в близкото и по-далечно минало. Точно затова настоящият вид на националния отбор не изглежда никак лицеприятен. Селекцията ни прилича на току-що събрана команда без видим потенциал. Не е ли показателен фактът, че футболист номер 1 на България за миналата година Кирил Десподов изигра само 4 мача в Каляри и бе пратен на поправителен в австрийския Щурм Грац?

Защо спряхме да вадим конвертируеми футболисти и се принуждаваме да залагаме на натурализирани бразилци на по над 30 години /засега - без особен успех/? Основните причини ги знаем, при това не от вчера. За недобрата система на работа и методика с подрастващите и прекалено многото чужденци в българското първенство говорим отдавна. Както върви - ще си ги повтаряме още дълго.