На 66 години днес си отиде пловдивчанинът Христо Данов, който също като своите славни съименници ,  остави следа в най-новата история на града. Личната му биография съвпада с биографията на прехода, а много от успехите и провалите в живота му са илюстрация на преживяното от хората, рискували да правят бизнес в България през последните 31 години. 

Преходът заварва Данов счетоводител в "Западния свят" на социализма -  магазините за вносни стоки „Кореком“. Случайни хора там не работят, още повече на подобна отговорна длъжност. Само година след 10 ноември 1989 година е учредена една от първите частни банки в България - "Агробизнесбанк". Две години по-късно баката вече е в недобро финансово състояние и тогава на сцената излизат Брокерите - Христо Александров и Христо Данов. През юни-юли 1992 г. Александров изкупува контролния пакет акции на банката. В периода 1993-1995 г. АББ кредитира Военнопромишления комплекс (ВПК), който е в колапс. Създава се специален отдел, който  пое отпускането на заеми на военните заводи. Кредитира се и тютюнопроизводството. Парите се отпускаха на „Финком” ООД – фирмата на Христо Александров, която се занимава с изкупуването на тютюни и реализацията им.

През 1995-96 година в България фалират 16 банкови институции. Голяма част от директорите са арестувани, един от задържаните е Христо Данов. Той прекарва 4 месеца в следсвения арест. Делото срещу него приключва през 2007 година, когато окончателно е оправдан. Според финансови експерти фалитът на АББ не е икономически, а политически акт. Така или иначе банката, за която се говори, че е създадена с няколко куфарчета червени пари, отива в историята. 

Самият Христо Данов отрича това в интервю за вестник "Марица". "Няма такива пари. Както не е имало и куфарчета с червени долари. „Агробизнесбанк“ бе един много добър проект, който падна жертва на голямата криза в края на 90-те години и големите грешки на прехода. Абсурдът след банковите фалити бе в това, че властта и правосъдната система се захванаха да преследват банкерите, а не кредитните милионери, които взеха парите и не ги върнаха. Или го направиха с жълти стотинки по времето на хиперинфлацията. Някои от тях станаха милиардери с вноса на два танкера петрол или кораб захар" казва бившият банкер. 

Той оставя следа не само във финансовата история на града. В началото на 90-те години е президент на Ботев (Пловдив), в периода 1993-95 оглавява Българския футболен съюз, след като наследява на поста Валентин Михов. Той е сред хората, помогнали на българския национален отбор да стигне до историческия полуфинал на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година. 

Как отборът, който никой не слага в сметките си, стига до финалите на Световното? Книгата на пловдивският спортен журналист Деян Никифоров вдига завесата към събитията от онова време. 

Така за Световното първенство в САЩ през 1994 г., заминава пълноценно подготвен отбор от 85 души – треньори, 54 състезатели, лекари, масажисти, готвачи, организатори… И националите ни направиха невъзможното на това първенствно и бяха най-голямата изненада, защото никой не ги нареждаше сред медалистите. Присъстващи на онези събития разказаха, как в някои хотели преди Мондиала имало надписи и реклами на френски език, меню с френски вина и храни, тъй като се очаквало да бъдат настанени французи. Но съдбовният гол на Емил Костадинов на „Парк дьо пренс“ обърка сметките на хотелиерите зад океана. Всички митове за дадени подкупи на френски национали са обидни както за нашите футболисти, така и за тези, които осигуриха финансирането. Безспорно е, че с класирането си за САЩ българите объркаха нечии сметки за големи печалби. Но също така е вярно, че няма такъв футболен съюз, който да дава щедро пари за пълно подсигуряване на футболисти и треньори, дори удобства и за техните съпруги. Пловдивчани платиха изцяло финансовият и организационен комфорт на участниците в САЩ-94 и да се надяваме, че те досега пазят хубав спомен и добри думи за „епохата Агробизнесбанк“ в българския футбол!

Без да навлизаме в конспиративни сценарии при търсене на истините за „Агробизнесбанк“, все пак сме длъжни да формулираме и някои други въпроси, за които разчитаме времето да не ги забрави или да запази пълно мълчание по тях: Смяната на Христо Данов като президент още на следващата – 1995 г., не беше ли резултат на подмолна борба за дадените от банката пари за финансиране на участието в САЩ-94? Върнаха ли се дадените заеми на ФБК „Пловдив“, респективно после и в банката, след получаването от ФИФА на средства за класирането на 4-то място? Или умишленото ликвидиране на банката и обявяването на ФБК „Пловдив“ ООД в несъстоятелност през 1997 г. затрупа тези пари и отговори под пластовете на времето?

С оставката на Михов кормилото на БФС бе поето от Христо Данов. Той показа завидно добри умения да управлява в неспокойното море този кораб, на който всичките гребци бяха звезди. Особено успешно му помагаше Иван Радичев, както и останалите от отбора на „Агробизнесбанк“. Решенията се взимаха по-лесно и бързо по цялостната организация в продължение на 2 години.

През 1994 год. българският национален отбор по футбол спечели бронзови медали на Световното футболно първенство в САЩ`94, като въодушеви българите, които ги обявиха за „Героите от САЩ`94”. Националите ни спечелиха мачовете с Гърция с резултат 4:0, Аржентина 2:0, Мексико 3:1 и с Германия 2:1. На полуфинала губим от Италия 1:2 и така България завоюва бронзовите медали. Но може би най-паметна ще остане датата 10 юли. Тогава е четвъртфиналът между България и Германия, мач от най-висока класа, отекнал шумно и незаглъхнал и до днес. Националният ни тим изхвърля по фантастичен начин действащия световен първенец. Цяла България празнуваше по улиците победите в груповата фаза над Гърция и Аржентина, но това, което българите изживяват на 10 юли , е толкова голямо, че няма думи, които да го опишат. Този мач в Ню Джърси е най-великия в историята на българския футбол. Тържеството нямаше край. Радостта на народа също. Народът се обедини. Бяхме eдинни!

За близките и приятелите си Христо Данов ще остане човекът с огромно сърце, ерудираният събеседник, бохемът, който можеше с еднакъв финес  да пие и шампанско в Шератон, и ракия в "Патерицата". 

Светъл път и покой на душата му.