Няколко дни поредната фалшива звезда блесна в медиите, заблуди хората и … последиците от нея, вероятно, ще бушуват още доста във форумите.

Става въпрос за публикации, съгласно които по искане на адвокат Десислава Филипова Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България заради прословутия член 417 ГПК. Според „анализите“ се очаквало ЕС да накаже България, защото процедурата давала възможност някой да бъде осъден „по бързата процедура без възможност да се противопостави“.

Тези медийни мистификации за мен означават, че ситуацията с „осведомеността“ на хората е на плачевно равнище. Значителна част от пишещите не могат да направят разлика между подаване на сигнал и започване на наказателна процедура. Излиза, че в медиите или се изпълняват PR поръчки (за да се популяризира тоя или оня активист), или просто хората масово ги мързи да проверяват информацията, която поднасят на своите потребители. И … по тази причина ги заблуждават. Така е и в този случай. Към настоящия момент процедура срещу България заради чл. 417 НЯМА. Готов съм да предположа с голяма степен на вероятност, че няма и да има.

Просто чл. 417 е една благодатна за манипулации, популизъм и реклама тема. А твърдението, че нямало възможност за защита би изкарало ниска или направо негативна оценка на всеки, който се явява на изпит по ГПК.

И така и така сме по темата, нека да внесем малко яснота, за да може не просто да разсеем заблудите, а да помогнем на хората, които се сблъскват с него.

Чл. 417 дава възможност на кредитора (на този, на който му дължат пари) да прескочи дългата съдебна процедура. Той може скоростно да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и да отиде направо при съдебен изпълнител (съдия-изпълнител, както е популярно). Дотук всичко е в съответствие с популизма. Но … има и продължение.

Не всеки може да бъде „осъден“ по чл. 417 ГПК. За да си изпатите от този член, трябва да сте подписали някакъв документ, който е по-различен и по-специален. Дотолкова различен и специален, че няма как да не ви направи впечатление. Например, ако се подпишете пред нотариус, че дължите пари на някого. Колко често Ви се случва да го правите? И ако някой Ви накара, няма ли да Ви направи впечатление? Или пък Запис на заповед – едно словосъчетание, което е добило грозна репутация, защото е в основата на много страдания; ако сте подписали ипотека и т.н. Мисълта ми е, че във всеки случай още отпреди съдия-изпълнителят да Ви потропа на вратата, със сигурност знаете, че тази опасност виси като Дамоклев меч, особено пък ако не сте си платили задължението.

(Отварям скоба, че в социалистическия популизъм, който се вихри в медиите, се внушава, че длъжникът е добър и беден, а кредиторът е зъл и измамник. Но я си представете, че сте дали страшно много пари на някой и той не иска да Ви ги върне, а на Вас Ви трябват?!? И че за да си ги получите с „нормално“ дело, трябва да чакате с години?

Тогава какво, Вие самите нямаше ли да изберете варианта, в който да можете да минете по „късата процедура“ (по чл. 417), вместо да чакате с години някой тарикат да се подиграва с Вашата наивност?)

Затварям скобата, за да се върна към същината. Част от голямата измама е, че нямате право на защита. Всъщност, законът е дал възможност да възразите срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. И това не коства много усилия. Трябва само да не се криете, като получите книжата от съдия-изпълнителя, а в 14-дневен срок от получаването им да подадете възражение. Подаването на такова не коства почти никакви усилия и за това не е нужно човек да има някаква специална грамотност. Достатъчно е да вземе една бланка на възражение, да напише отгоре номера на делото, да се подпише и да я подаде. Толкова!

След това проблемът идва за този, който е използвал 417. Той трябва да започне редовно дело (от ония дългите), за да докаже, че наистина парите, дето ги е поискал, има право да ги получи. Ако не започне такова дело или не успее да докаже, той просто … гори (казано народно).

Внасям едно уточнение. Ако парите наистина се дължат, е по-добре да не експериментирате с възражението, защото когато делото приключи, към онези пари, дето ги дължите, ще Ви се натрупат и съдебни разноски. Образно казано, ще си платите за „гяволъка“.

В резюме, има законова възможност за защита от чл. 417 ГПК, но от Вас си зависи дали ще я реализирате, или не. „Законът е за бдящите, не за спящите“, казваше един мой преподавател.

А ако някой общественик, било то политик, журналист или хубостник от друга категория, се опитва да Ви убеди в мракобесността* на чл. 417, значи или не разбира достатъчно, или просто Ви мисли за глупави. Ваше е решението дали да му се възхищавате и колко да му вярвате….

* Внасям уточнението, че действително обхватът на чл. 417 би могъл да се ограничи. Като например банките да бъдат задължени или да се напъват с нотариална заверка, или да си водят редовни дела като останалите кредитори. Във всеки случай това лично мнение не променя по никакъв начин гореизложеното.

Aдв.Станислав Станев, TrafficNews.bg

 *Адвокат Станев е член на Пловдивската адвокатска колегия