Стара планина е величествена, а когато в подножието ѝ слънцето щедро нагрява камъкът до приятно горещо, а на върха ѝ се разхождате сред над метър сняг – знаете, че е пролет.

Април и май са сред най-атрактивните месеци за изкачване на първенеца на Балкана – връх Ботев. Безспорно зимна офанзива до върха би била прекрасно приключение, но за повече любители и по-малко професионалисти в екстремния планински хайкинг, със сигурност сезонът на ягодите е изключително подходящ.

Съществуват няколко маршрута до върха, като разбира се най-популярният е през хижа Рай, Райското пръскало и Тарзановата пътека. Единственият проблем, който може да се изпречи през пътя ви, ако изберете именно този трак, е опасните участъци по стръмните усойни зъбери по Тарзановата пътека. 

Именно летния популярен маршрут ще ви предложим днес, но в условията на пролетните опасности и величествени гледки. Тръгваме по пролетно-лятно време, а финалът е зимен. 

До Старопланинския първенец се стига за около 6 часа. Изходна позиция - Паниците /739 н.в./ се намират се на 6-7 км от северно от Калофер, като целта достигаме по асфалтовия път. Пресича се моста на река Тунджа и по черен път се преминават вилни къщи. На метри в ляво е табелата за връх Ботев и Хижа Рай. През пролетта местността е силно изровена от снеговете. Очаква ни стръмна пътека по силно песъчливо-прашния терен между корени на изсъхнали дървета. Изкачим ли се веднъж, горе се намира табела и свод, известяващи ни, че навлизаме в територията на национален парк "Централен Балкан".

Пътеката е маркирана добре, следват около 5 км сравнително равнинен терен с плавна денивелация, излизаме на панорамна площадка. Следва по-стръмна горска пътека, минаваща покрай няколко чешми, за да стигнем право на хижа Рай и най-високия водопад на Балканския полуостров Райското пръскало /124.5 метра/. Водната струя е бурна, а пролетните месеци показват пръскалото в най-пълноводния му период. Ако пролетта е студена, чак тук са първите следи от сняг, измежду който се подават и минзухари. 

За да можете да организирате маршрута и времето си добре, тръгването трябва да е рано сутрин. Времето в Балкана е изключително своенравно, за което ще научим от първа ръка след малко. Голямото предизвикателство на изкачването е Тарзановата пътека. Стръмните зъбери на Райските скали, представляващи рида за преминаване в подножието на връх Ботев обикновено са осеяни с остатъци сняг и лед. Пътеката носи името на претърпелия нещастие по канарите ѝ планинар и метеоролог Тодор Божков – Тарзан, а нейната зимна сянка е повече от стряскаща. 

Част от обезопасителните парапети и въжета вече са силно ерозирали, част са изринати от природни стихии. На места липсват всякакви възможности за закрепяне. Именно поради това маршрутът не бива да бъде изпълняван от неподготвени любителите на планините, а екипировката трябва да е повече от добре подбрана. Около 4 километра продължава изпитанието, в което не трябва да гледате надолу и трябва да се фокусирате възможно най-силно върху стабилността на краката си. Дори снегът да е само на няколко усойни зони, както бе при нашето изкачване, то останалите скали обикновено са хлъзгави и рискът при преминаването им никак не е за подценяване. 

Изминете ли Тарзановата пътека вдясно ще видите панорамна площадка, а вляво е пътят по хребета за връх Ботев. Ако правите марушрута през април, склонът е снежен и трябва да се движите по колчетата на зимната маркировка. Ако е в по-късните дни на пролетта, сняг ви чака само на самият връх. Предстои още около 3 километра изкачване, което може да ви срещне с величествените диви кози в района. 

При ясно време ще виждате добре кулата на връх Ботев, където са изградени метеорологична станция, радио и телевизионна станция, а по неофициална информация и секретни бази. 

Ние тръгнахме в 7 часа сутринта, а на върха бяхме в 13 часа. Тръгнахме по слънце, а пристигнахме в над 1 метър сняг. Прелестта на Ботев трудно би могла да бъде описана, а когато мъглата захлупи върха - тогава вече не може и да бъде видяна. Едва 5 минути имахме да се порадваме на ясното бяло сияние, а след това се прибрахме в сравнително наскоро отворената Туристическа спалня "Ботев" на самия връх. Базата е прекрасна, хижарят повече от сладкодумен и гостоприемен. Можете да разчитате, че ще се погрижи за вас във всякаква ситуация, а след заслужена почивка, на сутринта да тръгнете по обратния път, макар и без желание да напускате зимния оазис на Ботев.