За 24 часа социалният министър Бисер Петков първо подаде оставка, която бе приета от премиера Бойко Борисов, а след това изненадващо бе върнат на поста. Министър-председателят пък се разсърди на протестиращите хора с увреждания, че не знаели какво искат. "Щом това е министърът, който им харесва, да седнат да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на мен, и на всички вас", заяви Борисов, който така и не намери време лично да се срещне с протестиращите, които искат единствено отделен Закон за личната помощ.

Какво ще се случи до края на седмицата, какво очакват протестиращите и ще се махнат ли от главата на премиера, пише Дир.бг говори една от организаторките на палатковия лагер пред Народното събрание Ина Маринова. Тя е майка на 16-годишната Виктория, която е с множество увреждания.

- Министър Петков отново е на поста си, срещите с вас продължават, ще се махнете ли от главата на премиера?

- Ами не, няма да му се махнем от главата на премиера, защото протестът и формата на протеста никога не е била за махане на който и да било министър. Напротив, идеята е да се работи и да се стигне до приемането на нашите искания, които от 3 години насам винаги са били Закон за личната помощ. Това че трябва да се махне някой е абсолютно безотговорно решение, защото този някой се е запознавал една година с проблемите. Откакто протестираме, вече три години, се смениха няколко министри. И ние все ги запознаваме и все си протестираме и няма никакво решение.

- Добре ли работи настоящият социален министър?

- Добре работи и се опитва всичко някак да го направи реалност. Ние сме наясно, че държавата е бедна, че трябва финансов ресурс. Ние самите сме склонни на някакви компромиси само и само да има такъв закон, който във времето естествено може да се променя. Но той трябва да съществува. Крайно време е, ако трябва да се наричаме европейска страна.

- Вчера имахте среща с Бисер Петков. Какво ще се случва до петък?

- На първо място на срещата отново бе потвърдено, че трябва отделен Закон за личната помощ, защото имаше предложение това да бъде просто точка в новия Закон за хората с увреждания, който се подготвя. И министърът разпореди на експертите му до петък да изчислят каква точно ще бъде финансовата рамка и да дискутираме вече сериозно как би могло да стане и ще се внесе ли в Народното събрание или няма. Това ще ни даде възможност да преценим дали може да се приеме в спешен порядък.

- Вече почти две седмици сте на палатков лагер пред Народното събрание. Колко депутати се спряха при вас?

- Само четирима. И продължават да бъдат само четирима, но за сметка на това председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов е много често при нас и омбудсманът Мая Манолова идва почти всеки ден. Неслучайно вчера на въпроса дали ще махнем палатките, отговорихме, че не, няма да ги махнем. Защото целта сега е да видим натиснат бутон. А тези, които са в парламента и срещу които стоим, от тях няма никакво внимание. И искам да заявя най-отговорно на г-н премиера, че протестът не е срещу някого, а "за" приемането на Закона за личната помощ. Искаме да ни виждат, че сме там и чакане приемане. Това е този протест. И не бих го нарекла протест. Ние просто изкарахме децата ни от жилищата ни. Защото, нали разбирате, че нашите деца са скрити от години по домовете си. Никой не знае за тях. Ние ги изкарахме навън, а и Законът за личната помощ би трябвало да ги изкара навън.

- Какво ще промени приемането на този закон?

- Най-важното ще промени. Ще даде правото на избор. Защото хората с увреждания срещат прегради, но това не ги прави втора ръка хора и те могат да дадат нещо на това общество. Има много хора в тежко физическо състояние, които обаче са напълно интелектуално съхранени и могат да работят. Но сега те са затворени в домовете си. Ако имаме Закон за личната помощ, те и близките, които ги обгрижват, ще бъдат полезни за обществото и ще могат да живеят нормално и да работят. Този закон ще предостави индивидуална помощ на всеки човек с увреждане. Това, от което той конкретно се нуждае. Например - човек с физическо увреждане се нуждае просто от помощ да стигне до работа или да му се напазарува. А на майка на дете с тежки увреждания й трябва човек, на когото да повери детето си целодневно, за да може тя да работи. Не асистентска грижа на проектен принцип, както е сега. И като свърши проектът, какво? Трябва законово уредено да е правото на човека да има кой да му помогне, за да се обслужва и да живее нормално. Затова ние няма да се откажем. Защото всяка европейска страна има такъв закон. А за една държава се определя каква е по това как се отнася към най-слабите. А в момента най-слабите у нас са затворници на собствения си живот.