81% от българите са изцяло съсредоточени върху постигането на материални блага, и това се превръща в основен приоритет за тях.

От друга страна 56,9 на сто за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. На обратната страна, обаче, са останалите 43,1%, които имат явни нагласи за неспазване на законодателството, и ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите.

Това показват резултатите от проект "Икономиката в сянка като девиантна практика" на екип от Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

Резултатите показват, че едва близо 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите на изследването това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни норми.

"Резултатите показват, че по-голямата част от обществото вече поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществото и са приложими на практика", показва още проучването.

Близо 20% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% - съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели.

Над половината от българите (53%) пък смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност.

За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.

Проучването на Института за изследване на обществата и знанието към БАН сочи и още: че работодателите, и дори работниците имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите. А учениците, безработните лица, и дори домакините са по-склонни да имат по-фриволно поведение и открито да не зачитат и спазват настоящото законодателство. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда.

Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа според поведението на хората:

34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
6% считат себе си за иноватори;
4% - за хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали;
10% - за пасивни в социален смисъл;
6% - като бунтари;
16% - като преувеличаващи;
18% - като неутрални;
6% - като особено избухливи.

Според изследването на учените, това разделение на групите в обществото е в резултат на безнаказаността вследствие на посегателството върху личната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.

БГНЕС