Всички сме изпадали в тази ситуация – чакате автобуса в студа, не знаете дали е закъснял или изобщо няма да дойде, а когато най-накрая се качите, трябва да търсите дребни пари за билет. Ако пък пътувате до друг град, се налага да купувате отделен билет за влака, след това да се редите на друга опашка за градския транспорт там.

Скоро всичко това може да остане в миналото. Иновативен проект на Министерството на транспорта и съобщенията, базиран на новия Закон за обществения транспорт, обещава да вкара българския транспорт в 21-ви век. Чрез изграждането на изцяло нова Интелигентна система за управление, държавата планира да свърже всички видове превоз в една обща мрежа.

Докато Законът за обществения транспорт, приет през април, указва, че ще има единен билет и интелигентна система, проекта на Наредбата за информационните системи за планиране и управление на обществения транспорт е техническата конституция, която казва как точно ще се случи това на практика. 

От документа става ясно, че ще бъде въведена строга забрана на затворените общински системи или с други думи казано - край на феодализма в градския транспорт. Досега всяка община или превозвач си правеше собствена система за билети, която не си говореше с другите. Наредбата слага край на това. Въвежда се абсолютно задължение за използване на отворени европейски стандарте. Системите трябва да обменят данни чрез формати като NeTEx (за разписания и тарифи), SIRI (за данни в реално време) и DATEX II (за пътната обстановка). Изрично се забранява на разработчиците на системи да налагат затворени формати или условия, които ограничават оперативната съвместимост с националната система.

За да заработи мозъкът на системата, т.е. "Националният транспортен модел, Наредбата за първи път регламентира откъде държавата ще черпи данни, за да разбере как реално се движат хората. Моделът ще се захранва автоматизирано с данни от мобилните оператори и от доставчици на цифрови услуги за мобилност, т.нар. floating car data – данни от превозни средства в движение, като GPS навигации, за измерване на задръствания и скорости. Ще се ползват и данни от ТОЛ системата, камерите на АПИ и системата 112. Всичко това поне на хартия трябва да става абсолютно анонимизирано, без да се следи конкретен човек или автомобил. 

Как обаче ще бъде предпазен потребителя от кражба на билети чрез скрийншот например? За да няма неколкократна продажба /използване/ на един и същ билет или други измами, каквато практика битуваше преди години с хартиените билети, ще бъдат вградени динамични QR кодове. Голямата новина тук е, че когато билетът се визуализира на телефона като QR код, той задължително трябва да е динамичен, т.е. да се обновява през кратък интервал от време, за да се предотврати измамата с показване на скрийншот на чужд билет. Статични QR кодове ще се допускат само за нискорискови пътувания с кратка валидност. Идеята с динамичните QR кодове е хубава, но пък ще създаде друг проблем - ако няма интернет, няма да може да се използва актуален код. 

По отношение на физическите карти, Наредбата вдига драстично нивото на киберсигурност. Новите карти ще трябва да са с висок стандарт на криптиране. Изрично се забранява издаването на нови карти със стари и лесни за манипулиране алгоритми. За заварените стари карти ще има преходен период и "миграционен план", за да не бъдат ощетени пътниците, докато техниката се подмени. 

Предвидено е още да се въведе изрична забрана за записване на ЕГН върху картите. Мотивите и текстът на Наредбата въвеждат принципа на пълна защита на личните данни. Системата ще работи с т.нар. псевдонимизиран токен. Когато контрольор провери картата на пенсионер или студент, машината ще покаже само дали човекът има "право на намалена тарифа", без да разкрива излишни детайли от личното му досие.

Законът въведе термина "транспортна бедност", но Наредбата показва как точно изкуственият интелект на системата ще я изчислява. Индикаторът ще свети в червено при населени места без нито една връзка или с по-малко от 3 връзки дневно. И още - системата ще изчислява автоматично съотношението между цената на билета до общинския център и средния разполагаем нетен доход на домакинствата в конкретната община. Ако билетът е твърде скъп за стандарта на хората там, държавата трябва да се намеси.

Наредбата задължава не само автобусните и ЖП превозвачите да подават данни към Националната точка за достъп. Операторите на споделени електрически тротинетки и велосипеди, както и операторите на зарядни станции за електромобили също ще трябва да подават данни в реално време, например има ли свободна тротинетка или работеща колонка на дадена локация. Това на практика обединява личния, споделения и масовия транспорт в едно приложение.

Общините и превозвачите имат краен срок до 1 януари 2027 г. да въведат своите статични бази данни за спирки, маршрути и разписания. Самата система трябва да бъде изградено до април 2027 г., а реалното пътуване с единен електронен билет трябва да бъде факт през есента на същата година.

Ето какво предвижда цялостният план за обществен транспорт:

Най-голямото улеснение е създаването на Национална система за единен превозен документ. На практика това означава, че ще можете да платите една обща транспортна услуга за целия си маршрут, независимо колко пъти се прекачвате и какви видове транспорт ползвате. Пътувате от Пловдив до Бургас с влак, а после хващате автобус до курорт на морето? Всичко това ще става с един електронен билет, закупен с една трансакция. Системата ще разпределя парите автоматично към съответните превозвачи чрез специален клирингов механизъм.

Хартиените билетчета отиват в историята, освен ако изрично не поискате такива. Основният носител на билета ще бъде дигитален портфейл. Ще можете да се използва специализирано мобилно приложение, Европейски портфейл за цифрова самоличност, както и популярните Apple Wallet или Google Wallet на телефон или часовник. Проверката ще става светкавично чрез сканиране на динамичен QR код, който се обновява постоянно, за да предотврати измами, или чрез безконтактно валидиране. За пенсионери, ученици или хора без смартфони ще се издават съвременни физически безконтактни карти, подобни на банковите.

Ще бъде създадена и Национална точка за достъп – единен портал, който ще събира данни от всички превозвачи и институции. През уебсайт или приложение всеки ще може да види точно след колко минути пристига автобусът му. Ще получаваме известия за закъснения, отменени курсове, промени в маршрутите заради ремонти или катастрофи.

Целта е да се предвиди възможност за планиране на движението. Системата няма да показва само автобуси и влакове. Ако бързате, приложението ще ви посочи къде наблизо има свободни места за паркиране, станции за споделени велосипеди, електрически тротинетки, както и локациите на свободни зарядни станции за електромобили.

Майките с колички и хората с увреждания ще могат предварително да проверят дали идващият автобус е с нисък под и рампа, дали работят асансьорите на конкретната гара и има ли тактилни ивици за незрящи. Друг огромен плюс е, че системата ще доказва автоматично правото на преференциална цена (например за студенти) чрез интеграция с държавните регистри, без да се налага да носите куп хартиени удостоверения.

Тече обществено обсъждане: Идеи за безпилотните автобуси у нас заради проблема с кадрите в бранша

Проектът на наредбата е отворен за обществени коментари и гражданите вече изразяват своите мнения. В първия официален коментар към документа, гражданинът Георги Тимнев обръща внимание на един критичен проблем, който дигитализацията не трябва да подминава – безопасността и липсата на шофьори.

Тимнев посочва, че умората и извънредният труд са основна причина за катастрофи, падания на пътници в автобусите и блокиране на трафика. Той предлага системата стриктно да следи режима на труд и почивка на водачите, както и да им осигурява медицинска и психологическа подкрепа, когато уменията им намалеят поради възрастта.

Гражданинът повдига и въпроса за премахването на изискванията за диплома при българските кандидати за шофьори, за да не се налага внос на кадри от чужбина, които не могат да четат и пишат на български език. И стига до една доста смела и футуристична идея за справяне с кризата за кадри: "През 60-те години, когато НРБългария е била лидер в производството и износа на електрокари, имаше и безпилотни, ориентирани по кабел в земята. Ако университетите имат задача да разработят автоматизирана безпилотна система за превозните средства от градския транспорт, движещи се по маршрути в бус ленти, ще има решение с липсата на шофьори. Китай вече имат подобна система.".

Предстои да разберем дали държавата ще чуе гласа на хората за повишаване на безопасността, но едно е сигурно за първи път държавата се опитва да урегулира общественият транспорт не на парче и да го вкара в 21 век, когато светът вече се насочва към следващите технологични иновации, за които може би нашето внедряване на технологии ще изглежда като отживелица.