Датата 1 януари 2026 г. е добра за приемане на еврото, но решението за това трябва да бъде взето навреме, най-късно в края на първото полугодие на тази година, за да може бизнесът да извърши прехода плавно. Това посочи в интервю за БТА адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС).

В рамките на работата ни в АТНС през изминалата година имаме различни данни за различните компании членове. Те са от няколко десетки до няколкостотин хиляди лева за компания. Като подчертавам, че тук става въпрос за предварителната работа. Според оценка на Асоциацията на банките в България около 500 млн. лева ще струва само на банките да преминат към разплащане в единната валута. Оценките са, че за бизнеса това може да се окаже по-скъпо, обясни той.

По думите му е важно да има достатъчен и ясен срок - поне шест месеца - от момента на вземане на решение за въвеждане на еврото у нас, до самото му практическо въвеждане. Ако сроковете се скъсят по някаква причина, това означава, че системата "ще се задъха", ще се стигне до вдигане на цените на определени услуги към сектора - основно софтуерни дейности и обучения на персонал - поради моментното им високо търсене и в крайна сметка е възможно и качеството на тези услуги да не е добро, предупреждава той.

В коментар за готовността на сектора на търговията с нехранителни стоки за приемането ни в еврозоната и какво още предстои да бъде направено, Попов посочи, че след приемане на основните закони и нормативни документи в средата на миналата година, остава да се приеме Наредба 18, която по думите му е основополагаща за подготовката на търговците, тъй като касае тяхната свързаност с фиска на държавата, с  Националната агенция по приходите (НАП). Той изрази надежда с началото на работата на редовното правителство проектът на наредбата, който вече отдавна е във финансовото министерство, скоро да бъде приет.

Той добави, че след обнародването й търговците ще имат яснота какви промени трябва да започнат да подготвят и ще започнат работа по софтуерите и организацията на процесите в компаниите. 

Попов цитира неформално проучване на АТНС от средата на 2024 г., което отчита нуждата държавата да подпомогне търговците с практическа информация. "Държавата е насочила усилията си към потребителите и това е обяснимо. Но търговците са неделима част от обществото и пазара. Те също имат нужда от целенасочена работа и информация - какво и кога ще се случи, за да няма сътресения", каза той. Около две трети от членовете на АТНС очакват тази практическа информация. Извън това, около една трета от членовете на организацията очакват и предложение от страна на заинтересовани държавни органи за практически обучения за някои от дейностите по въвеждането на еврото.

Галин Попов е категоричен, че не може да се очакват фалити на по-малки компании след евентуално влизане в еврозоната. Причините за фалити са свързани с управлението на компаниите, а не с промяна на валутите, подчерта той.

За бизнеса свободата на придвижване е от решаващо значение - както за бързината, с която се стига до потребителя или търговеца, така и за себестойността на продукта, каза изпълнителният директор на АТНС относно последиците от пълноправното приемане на страната ни в Шенген. По думите му основното очакване е това да доведе до повишаване на брутния вътрешен продукт (БВП), което на база досегашните анализи се предвижда да е над 1,5 млрд. лева.