Горите на България трайно застаряват заради липса на активна грижа, предупреждават от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП). "Към днешна дата се наблюдава трайно застаряване на горите. Те са основно издънкови (близо 48%) и иглолистни култури, които са недълговечни", обяснява експертът от БКДМП инж. Петър Дишков пред BG On Air. 

Според него страната ни критично изостава с възобновяването на горите и превръщането им в семенни. Това създава предпоставки за бъдещи екологични проблеми - съхнене, нападения от вредители и масови нарушения от биотични и абиотични фактори. Дишков прогнозира, че може да се очаква и промяна на ландшафта. Затова вече има и видими белези - замяна на гори с храсти и голи площи. Липсата на ефективна грижа за горските ресурси би могла да доведе и до зачестяване на пожари. 

Ограничени възможности на пазара

Инж. Дишков изтъква, че качеството на добиваната дървесина също се влошава. В момента 75% от добиваната широколистна дървесина e за дърва за огрев, тоест най-лошо качество, уточнява той и допълва, че това ограничава възможностите за пазара на дървесина, намалява приходите на горските стопанства, намалява добавената стойност на продуктите от дървесина.

"По този начин страната ни не изпълнява приоритетите в Европейската стратегия за горите 2030 за производство на продукти с дълъг жизнен цикъл и висока добавена стойност", коментира още експертът.

Причините за всички тези проблеми са свързани с неизпълнението на планираните лесовъдски мероприятия и недостатъчното планиране. Не се реализират не само отглеждането на младите гори без материален добив, но и планираните възобновителни и отгледни сечи. По този показател изпълнението за 2024 г. за държавните гори е 74%. Ако сравним ползването в останалите европейски държави, там средно се добива 80 процента от прираста от горите, а при нас - под 50 процента. Което означава, че планираме малко и в същото време изпълняваме още по-малко. Липсата на активна грижа за горите води до здравословни проблеми, включително и обезлесяване. Дишков дава пример с Хърватия, която произвежда качествена дъбова дървесина, като използва около 75% от прираста.

 Според проучване на Университета на Източна Финландия (University of Eastern Finland) 90% от добива на дървесина в Западна Европа се случва механизирано. За съжаление, в България този процент е 2. Това означава, че дърводобивът у нас е на изключително остаряло ниво. "Ако сравним с други отрасли - нека си представим как земеделските производители използват все още моторни коси вместо комбайни, риболовът да се реализира само с въдици, без мрежи, или в строителството бетонът да се бърка на ръка. Това оскъпява продукта, влошава качеството и води до загуба на конкурентоспособност", допълва още експертът. 

Горското стопанство заедно с горската промишленост (дървообработването и производството на мебели) създава пряко над 60 000 работни места и осигурява над 3% от БВП на страната. Заетите в тези сектори са с най-различни профили и различна степен на квалификация и образование. Става въпрос за стотици работни места, особено в планинските и полупланинските райони, които са заплашени от обезлюдяване. Всичко това означава, че ако не успеем да опазим горите и в тях не се развива стопанска дейност, ще се лишим от безценен ресурс, като оставяме и много хора без препитание, предупреждават от БКДМП.