Международно признание получиха две от изобретенията на екипа на ПУ „Паисий Хилендарски”, участващи в проекта „Център за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)“. На Международното изложение за иновации и технологии Taiwan Innotech Expo Тайпе, Тайван, със златен медал със сертификат е отличено изобретението „Получаване на водонеразтворим глюкан посредством трансферазна ензимна реакция” с авторски колектив на проф. Илия Илиев. Полимерът, синтезиран от учените, може да се използва в хранителната промишленост и козметиката, както и във фармацефтичната индустрия за решаване на проблеми с удълженото действие на лекарствени продукти в различни сфери. С бронзов медал със сертификат пък е удостоено изобретението „Био-електрохимичния метод за количествен анализ на L-аскорбинова киселина (витамин С)” с авторски колектив на доц. Нина Димчева. То ще бъде приложено в практиката за упражняване на ефективен контрол за наличието на витамин С във фармацефтични изделия. Това стана ясно днес по време на пресконференция в Мединински университет – Пловдив, по време на която бе предоставена и информация за изградената до момента научна инфраструктура в трите организации, участващи в проекта ПЕРИМЕД. Бенефициенти по проекта са Медицински университет – Пловдив, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Институт по минералогия и кристалография "Акад. Иван Костов", БАН, София.

Ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева посочи, че в рамките на една година и в трите организации са реновирани лаборатории, като най-големите строителни дейности са извършени в Пловдивския университет. „Второто голямо постижение беше оборудването на тези научно-изследователски структури с уникална съвременна апаратура”, обясни проф. Мурджева. В МУ-Пловдив е закупен апарат, който определя броя и количеството на имунните клетки при пациенти с остра лимфобластна левкоза. Той позволява сортиране на тези туморни клетки от кръвта, които са останали в организма след проведеното лечение. Тези клетки могат да се анализират в чиста популация и да се провери дали имат гени, отговорни за резистентността към провежданата терапия. Могат да се правят и изследвания в лабораторни условия, за да се провери каква е чувствителността им към прилагания химиотерапевтик.

„В генетичната лаборатория с ръководитен проф. Стоянова бяха закупени няколко апарата от т.нар. секвениращ тип – машини, с които се определят нуклеинови киселини, гени. Първият тумор, с който започва да работи, е карцином на млечната жлеза. Целта е да се види как може да се повлияе на продукта на тези гени с прицелна или таргетна терапия”, разказа проф. Мурджева. Съвременно оборудване е получила и Лабораторията за лекарство-доставящи системи.

Ректорът на МУ-Пловдив обобщи, че равносметката до момента сочи изплатени суми за 6,3 млн. лева за инфраструктура и апаратура. До края на проекта остават още 11,7 млн. за разходване. 

„Движим се в срокове. Най-голямото ни предизвикателство са обществените поръчки, защото това е бавна и тромава процедура, но имаме 51 сключени договора за 15 млн. лева”, уточни проф. Мурджева.