Трябва ли организация, която се грижи за десетки спасени кучета, да бъде санкционирана не защото животните не получават добри грижи, а защото обектът ѝ не е регистриран по законовия ред? Този въпрос стои в основата на съдебен спор между пловдивската фондация „Шарко“ и Областната дирекция по безопасност на храните.

Всичко започнало със сигнал срещу фондацията. При проверка на ветеринарните власти в обекта им в Сопот инспекторите откриват 134 кучета. Констатациите им обаче са необичайни за подобен тип проверки – животните са в добро здравословно състояние, с поставени чипове, ваксинирани срещу бяс, с издадени паспорти и под ветеринарен контрол. Осигурени са им храна, вода и подслон.

Въпреки това след проверката е издадено предписание обектът да бъде регистриран като приют по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност. От фондацията обаче оспорват акта пред съда. Според „Шарко“ подобна регистрация изисква изграждане на инфраструктура, която би струвала десетки хиляди евро – средства, с които неправителствената структура, представила се като издържаща се основно от дарения, не разполага. Оттам твърдят още, че законът не определя конкретен брой кучета, след който автоматично възниква задължение за регистрация на приют.

Аргументите им обаче не успели да убедят съда. В решението си магистратите приемат, че спорът не е за качеството на грижите, а за спазването на закона. Според съда всяко място, в което постоянно се отглеждат животни, представлява животновъден обект и подлежи на регистрация. Няма значение дали дейността е търговска или благотворителна.

Съдът отбелязва, че самата фондация има за цел подпомагане на безстопанствени животни и изграждане на приюти, което допълнително подкрепя извода, че дейността ѝ попада в обхвата на специалната нормативна уредба.

Решението поставя на дневен ред по-широк въпрос, който далеч надхвърля конкретния казус. В последните години значителна част от грижата за бездомните животни в България се поема от доброволци и неправителствени организации. Същевременно законовите изисквания към приютите са създадени така, че да гарантират контрол, проследимост и минимални стандарти за отглеждане и разходване на средства. На практика се сблъскват две трудно съвместими реалности – нуждата от регулация и ограничените ресурси на организациите, които на практика изпълняват функции, за които често липсва достатъчен публичен капацитет.

В конкретния случай съдът избира еднозначно едната страна на този спор. Магистратите приемат, че добрата грижа за животните не може да замести регистрацията, а спазването на закона не зависи от финансовите възможности на организацията. Жалбата на Фондация „Шарко“ е отхвърлена. На нея са присъдени и разноските по делото. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.