На 18 януари 1990 г. е арестуван генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. На бившия държавен глава са повдигнати редица тежки обвинения. Сред престъпленията, в които е обвинен, е "подбудителство към национална вражда". През 1990 г. започва и съдебно дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване. През юли същата година мярката му за неотклонение "задържане под стража" е заменена с "домашен арест".

Процесът срещу Живков е паметно събитие в българската история, което продължава 7 години. На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. Обвинителният акт съдържа 74 страници, подредени в 7 раздели. Като „свидетели на обвинението” официално са призовани 248 души. Живков е обвинен, че за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г., като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Самият Живков е категоричен, че не е виновен за нищо и заклеймява обвинението като скалъпено. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. Така Тодор Живков става първият български държавен глава, осъден за злоупотреби със служебното си положение. Въпреки това защитата му обжалва решението на съда заявявайки, че държавният глава може да отговаря само за държавна измяна, но не и за други деяния. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена и влиза в сила. Въпреки това Бившият Първи не влиза в затвора, тъй като на 2 февруари 1994 г. Главната прокуратура отлага изпълнението на наказанието "по здравословни причини". На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му, след като признава статута му на бивш държавен глава.

"Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България. Отстоява се и се обосновава също така тезата, че този процес по начало е несъстоятелен, тъй като е процес срещу държавен глава. Тоест – процес срещу институцията, която съм символизирал. Не могат да ме съдят като държавен глава. И те се хванаха за неща, които са определени от устава на партията. А там съдът и прокурорът не могат да се месят. Мен ме съдиха за нарушение на партийния устав. В устава беше широко застъпен колективният метод на ръководство”, пише в мемоарите си Тодор Живков.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за "лагерите на смъртта". Живков е привлечен като обвиняем и по делото (Дело № 3) за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави, заедно с още 21 бивши заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП. Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело № 2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

Делата срещу Тодор Живков са прекратени с неговата смърт на 5 август 1998 г.