Всеки четвърти гражданин на ЕС се е чувствал самотен в първите месеци от пандемията, сочат данни, представени от Европейската комисия.

Това усещане е нараснало с над 15 на сто сред българите, естонците, французите, германците, поляците, португалците и шведите. В Белгия, Хърватия, Чехия, Гърция, Унгария, Румъния и Испания чувството за самота се е увеличило с под 10 на сто, показват данните.

Чувството на самота се е удвоило във всички възрастови групи в първите месеци на пандемията. Отчита се четирикратен ръст сред хората на възраст 18-35 години в сравнение с 2016 година.

"Самотата и отдалечеността от обществото носят вредни последици за психическото и физическото здраве, както и за доверието в общността. Съществуват опасения, че последиците ще се запазят и с отшумяването на пандемията", се посочва в доклада.

Родените между 1994 и 2001 г. са били "най-самотната възрастова група" в ЕС, като близо 70 на сто от хората от това поколение са заявили, че са се чувствали самотни "поне отчасти", докато при останалите възрасти този дял е бил под 40 на сто. Докладът дава примери за противодействие на тези усещания с медийни публикации, насочени към положителните страни на самотата и възможностите, които тя дава за обръщане към изкуството и духовността.

Посочени са също положителни примери в усилията за насърчаване на нацията със словата за Нова година на президентите на Гърция и на България Катерина Сакеларопулу и Румен Радев. Отбелязва се, че българският държавен глава е посветил част от обръщението си на хората, които празнуват сами, и е припомнил проявите на съпричастност пред общото предизвикателство.