Паралелно с увеличаването на вноса и подпомагането от ЕС, трябва да се отпуши и откупуването на българско зърно. Това може да стане чрез създаването на интервенционна агенция. Така при такива сътресения държавата не с български, а с европейски пари да купи от пазара на ниска цена зърно, за да вдигне цената, а пшеницата да бъде освободена когато има недостиг и парите да бъдат върнати в Брюксел. Това каза бившият земеделски министър Mехмед Дикме за "На фокус''.

По думите му разходите за пшеница са били около 250 лева на декар. "В Украйна разходът е 150 лева. Само от 1 декар разликата е 100 лева на декар. Себестойността у нас е по-висока. Украйна използва торове и горива на по-ниски цени, както и забранени препарати за растителна защита. Тогава трябва това да се позволи и на българките производители. ЕС не поставя украинските и българските производители в конкурентна среда. Спекулация е, че масларите ще фалират. Забраната на внос не забранява преработката на украински слънчоглед. Митническият режим позволява да се работи на ишлеме и да се изнесе за трети страни. Желанието им обаче е да сринат пазара и да купуват на възможно по-ниски цени. Играта с украинците ще свърши и ако унищожим местните производители, кой ще произвежда слънчоглед? Бизнесът с украинското зърно не е конкурентен", посочи той. 

Според него еврочиновниците са се объркали при вземането на конкретни решения за забраната на внос на украинско зърно. "Да, Украйна е във война и трябва да ѝ се помогне, но в същото време нашата икономика и държава ни е по-мила. Трябва да мислим, че и България трябва да оцелее, защото войната сериозно се отразява върху живота в България. Още преди 7-8 месеца трябваше да се въведе забрана за вноса, но така няма да се реши случая. ЕС работи с два стандарта - опитва се да осигури на Холандия Белгия, Австрия суровина на ниска цена, без да се интересува, че това ще повлияе на българския пазар. През България не преминава транзитно пшеница. Имаме налична пшеница за две години, а слънчоглед за три години напред. България няма капацитет да го изнесе. Имаме запаси около 5 млн. тона, а капацитетът на пристанищата за 10 месеца от стара реколта е запълнен", коментира Дикме. И отбеляза, че финансите на държавата са в окаяно състояние.

По думите му след като започна войната имаше цяла година без зърнен коридор и имаше две годишни запаси. "В един момент на пазара излезе два пъти по-голямо количество украинско зърно, отколкото е потреблението. Първо имаше дефицит, след като нямаше износ, две реколти сринаха пазара и свалиха цената надолу. Българските производители претърпяха тежки загуби заради ниските цени. Всеки търговец търси максимално най-ниската цена, но ние трябва да защитим българското. Има огромен внос на пшеница и слънчоглед. Голяма част от олиото по рафтовете е украинско - или е от слънчоглед от Украйна, или (не)рафинирано, бутилирано тук", подчерта бившият земеделски министър. И допълни, че президентът трябва да предаде властта на политиците, защото до момента показва, че не иска да има правителство, за да управлява той.