През 2026 г. България е изправена пред значителни геополитически и вътрешнополитически рискове. В своята пролетна макроикономическа прогноза Фискалният съвет анализира ефектите от военния конфликт в Близкия изток върху страната ни, очертавайки три възможни пътя за развитие – реалистичен, песимистичен и силно песимистичен. Заплашва ли ни нов „петролен шок“, какви са очакванията за доходите и как се съпоставят тези данни с прогнозите на БНБ?

Независимият консултативен орган разглежда настоящата геополитическа криза като класически „шок в предлагането“, предизвикан от рязкото покачване на цените на енергията и силно напомнящ на петролните кризи от 70-те години на миналия век. Внезапното свиване на предлагането на енергийни ресурси застрашава икономиката със стагфлация – опасна комбинация от растящи цени и спадащо производство.

Според Фискалния съвет реакцията на Европейската централна банка ще бъде ключова за овладяването на ситуацията. За разлика от 70-те години, когато лихвите бяха намалени и това ускори инфлацията, днес се очаква ЕЦБ да запази лихвените проценти непроменени, за да укроти ценовия натиск.

Експертите оценяват вероятността за реализация на базовия (реалистичен) сценарий на 60%, докато другите два по-негативни варианта получават по 20% вероятност. От съвета подчертават, че песимистичните сценарии не бива да се разглеждат като екстремни, а като напълно възможни за реализация.

Ето какви са конкретните параметри на трите сценария:

Реалистичният сценарий - овладяване на конфликта до лятото

Този базов вариант предполага, че войната в Близкия изток ще бъде сравнително краткотрайна и ще приключи най-късно до средата на 2026 г., след което цените на петрола и газа ще се нормализират.

  • Забавен растеж: Очаква се реалният икономически растеж да се забави значително до 2.5% (спрямо 3.1% през 2025 г.).
  • Инфлация и доходи: Средногодишната инфлация се прогнозира на 4.2%. Потреблението ще забави своя ръст до 11.7% заради по-високите цени и ограничения растеж на реалните доходи на населението.
  • Спад в инвестициите: Отчита се отрицателен реален растеж на инвестициите заради новите регулаторни изисквания и неясните планове за публични проекти.

Песимистичният сценарий - удължени търговски смущения

Ако логистичните затруднения и смущенията в доставките на суровини продължат до третото тримесечие на 2026 г., страната ни ще усети по-сериозен удар. При този вариант реалният растеж на БВП ще се свие под 2% (до 1.9%), а инфлацията ще се ускори до 4.6% на годишна база. Очаква се и по-голям търговски дефицит в размер на -1.4 млрд. евро.

Силно песимистичният сценарий - тежък енергиен шок и блокада

Най-мрачната прогноза, която има 20% вероятност, разглежда вариант с прекъсване на около 60% от търговските потоци през ключовия Ормузки проток и преки военни щети върху енергийната инфраструктура. При такъв развой кризата ще е продължителна и доставките ще започнат да се нормализират едва в началото на 2027 г..

  • Икономически застой: Реалният растеж на България ще се срине до едва 0.5%, а инфлацията ще достигне 5%.
  • Външен натиск: Водещите ни търговски партньори ще изпаднат в продължителна стагнация, което допълнително ще засили негативните ефекти.
  • Замразяване на капиталите: Очаква се липса на какъвто и да е растеж при частните инвестиции и усвояване на минимални средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Прогноза на БНБ

Интересен контраст предлагат собствените сценарии за развитие на икономиката, изготвени от Българската народна банка (БНБ), които също отчитат енергийните рискове от Близкия изток. Централната банка е заложила по-оптимистични очаквания за инфлацията спрямо Фискалния съвет.

При своя базов сценарий БНБ прогнозира инфлация от 3.7% (спрямо 4.2% при Фискалния съвет). При утежнения вариант очакванията на БНБ са към тази база да се добавят още 0.7 процентни пункта (т.е. 4.4%). Дори при силно неблагоприятния си сценарий, централната банка предвижда ръст на инфлацията с 1.2 пункта над базовата, достигайки 4.9%, което отново остава малко под границата от 5%, начертана от Фискалния съвет за най-тежката ситуация.