Една от най-големи банки у нас обяви, че от следващия месец спират да приемат стандартни срочни депозити. Тя не е единствена и още редица банки прекратяват услугата. На практика това означава, че финансовите институции нямат нужда от повече капитал. 

Едновременно с това банката обяви, че въвежда такса за съхранение на паричните средства по спестовни и разплащателни сметки за сметки над 400 000 лева.

Това на практика значи, че българите трябва да плащат, за да държат парите си в банка - дали за целите на спестяване или просто за операции и транзакции през банката. 

Обясненията за това са много - от нулевите лихвени проценти, до достатъчните активи и ликвидност на големите банки. Важен фактор, който оказа натиск върху това решение е и масовото спестяване по време на ковид-19. 

По данни на БНБ В края на май 2021 г. депозитите на домакинствата са 63.466 млрд. лв. /50.3% от БВП/, като на практика те се увеличават с 11.6% спрямо същия месец на 2020 г. Подобна е тенденцията при депозитите на неправителствения сектор, който към края на месеца са 96.371 млрд. лв. (76.5% от БВП), а годишното им увеличение е 11.7% Депозитите на Нефинансови предприятия са 29.331 млрд. лв. (23.3% от БВП) в края на май 2021 година. В сравнение със същия месец на 2020 г. те се увеличават с 12.5%, а при финансовите предприятия увеличението е 6,9% до  3.574 млрд. лв.

С други думи депозитите на физически лица, фирми и НПО сектор като цяло са нараснали с близо 12% на годишна база, като се има предвид, че тенденцията от няколко години е за постоянно нарастване. 

Интересно е да се отбележи, че април и май са и изключително рекордни и по отношение на теглене на ипотечни кредити. 

Кредитите за домакинства са 26.694 млрд. лв. (21.2% от БВП) в края на май 2021 година. Спрямо същия месец на 2020 г. те се увеличават с 9.7%. В края на май 2021 г. жилищните кредити са 12.697 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 13.4%. Потребителските кредити възлизат на 12.444 млрд. лв. и се увеличават с 8.7% спрямо май 2020 г. На годишна база другите кредити намаляват с 16.8%, като достигат 388 млн. лева. Кредитите за Работодатели и самонаети лица се понижават с 3.6% на годишна база през май 2021 г. и в края на месеца са 374.6 млн. лв. Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 4.1% на годишна база през май 2021 г. и в края на месеца достигат 35.798 млрд. лв. 

Въпреки увеличението по кредитите, банките разполагат с достатъчно финансов ресурс да кредитират, без да им е необходимо да взимат допълнителни депозити за целите на оборотни средства. 

Това обаче ни изправя пред въпросa какво да правим с парите си, когато за тяхното съхранение вече трябва да плащаме, вместо да имаме доходност под формата на лихва. Именно лихвите в спестовните сметки преди години бяха примамливият фактор за българите да променят метода "буркан банк" към отварянето на партида в банката. Днес вече всички имат сметки поради законовите промени за транзакции, плащания и т.н. - всичко, или почти всичко, минава през банка. 

Как ще се пренасочат вложенията?

 Експерти считат, че новата банкова политика може да даде подем на инвестициите в имоти, а на следващо място в злато, диаманти и друг тип активи като акции. Все още по-неразпространено у нас са инвестиционните фондове, но вероятно предвид новата действителност, българите ще искат да се запознаят и с тази възможност. 

При всички положения ще останат банки, които да предлагат спестовни сметки, особено сред по-малките финансови институции, дали обаче и те няма след няколко години да влязат в графата на големите и идва ли категоричнияt край на депозитите въобще, предстои да разберем.