Нов акциз ще вдигне цената на горивата значиелно. Вероятно ще отразим увеличение още ще през следващите седмици, казва Живодар Терзиев, председател на Българската петролна и газова асоциация. Вижте какво каза още Терзиев в интервю на 24 часа.

- Вниманието на обществото е насочено към цените на газа и тока в момента. Но горивата достигнаха 3-годишен рекорд, на какво се дължи това, г-н Терзиев?

- С известно облекчение мога да кажа, че сектор “Нефт и нефтотопродукти”, и по-специално търговците на моторни горива не са обичайният заподозрян за темпа на инфлацията. Фокусът през последните 120 дни е главно и логично върху увеличението на цената на природния газ и електрическата енергия. Това не променя факта, че и цените на нефопродуктите растат ежедневно.

Причините са много, а може да се измислят и допълнителни. Най-важното е да проумеем, че за да получим захранване с електричество на своя дом, да заредим с гориво автомобила си, да протече природен газ за бойлера ни или топло от топлофикационните дружества, са нужни огромни инвестиции и години на постоянно и устойчиво развитие на системите за добив, производство, транспортиране и доставка по веригата.

Тези енергийни вериги от базовата суровина до потребителя се нуждаят от пазарно доверие и гарантирано балансирано потребление за 10-15, а понякога 20 и повече години. Литър бензин за автомобила днес е осигурен на база проучване и разработване на нефтено поле преди 30 години, със сондажи и транспортни схеми през последните 20 години, преработено в нефтозавод с технологии от последните 10 години и доставено през складове и места за зареждане на 5-8 години.

Всеки елемент от системата на доставки на нефтопродукти е важен и представлява част от сигурността на пазара, като се нуждае от сериозни инвестиции и доверие за възвръщаемост. Точно тук според мен е най-големият проблем -  разклатено доверие на инвеститорите и нарушената устойчивост на системата на доставки.

Анализатори твърдят, че за последните 5-6 години, след Парижкото споразумение, нефтената и газовата индустрия глобално са загубили дългосрочни инвестиции от 12-15 трилиона долара.

Като добавим и политиката на водещите европейски банки за ограничаване финансирането на бизнесите, свързани с въглища, нефт и газ, се оказва, че секторът е недофинансиран и много по-лесно се поддава на спекулации. Парите, които бяха привлечени и използвани за равитие на бизнеса с нефт преди години, сега са на разположение на финансови спекуланти и посредници, които предпочитат да търгуват по документи през борсите, вместо да участват в управление на реалните стокови потоци и наличности.

- Има ли и други фактори, които оказват влияние?

- Не на последно място е Зелената сделка, която е правилна посока за развитието на Европа, но се нуждае от далновидно управление и предотвратяване на социално и икономическо напрежение. Ако погледнете ретроспективно, високите цени на енергията се проявиха след обявяване в аванс на плана “Готови за 55” на ЕК (Fit for 55). Проектодокументите в плана съкращават сроковете за зеления преход до невъзможност и определят за “лоша” и нежелана всяка енергия от фосили. Нещо повече - държавите от Европа трябва да оскъпят нефтопродуктите през акциза на горивата и заплащане емисии в транспорта, като обявена и явна цел е да се даде тласък на електрификацията в транспорта.

Липсата на глобално дългосрочно финансиране в сектора, лошата перспектива за развитие на нефтената индустрия в най-силния пазар - европейския, публично анонсираното увеличение на цените на горивата през данъци в следващите години и бързото възстановяване на световната икономика доведоха до повишаване цените на нефта и нефтопродуктите, което придобива притеснителни размери за потребителите.

- Да очакваме ли още по-високи цени до края на годината?

- Няма търговец, който да изпитва удоволствие от високите цени на своя продукт или стока. За българския пазар и потребител през призмата на покупателна способност и доходи цените са опасно високи и бъдещо увеличение ще блокира пазара, но не виждам инструмент за трайно въздействие при този сценарий. Личното ми убеждение е, че нефт при цени от 85 долара за барел от сорт Brent, респективно цена на дизелово гориво от 700 и бензин от 800 долара за тон са прекалено високи и над нивата на пазара. Тук своето място заемат инвеститорите и спекулантите, които намериха добра доходност от ръста на петрола през летните месеци и надали ще изоставят този пазар. Вероятно ще отразим по-високи цени на горивата през следващите седмици, но се надявам към края на годината тенденцията към повишение да е приключила и да посрещнем новата година с устойчиви, а защо не и с по-ниски цени.

- Наскоро изнесохте данни, че новите екоизисквания на ЕС ще оскъпят горивата значително. С колко ще е увеличението?

- Плановете на ЕК с плана “Готови за 55” определят увеличаване на минималните акцизни ставки върху изкопаемите горива от началото на 2023 година, а заедно с това и допълнителен данък с плащането на емисии от транспорта.

България вече 15 г. е на минималните нива на акцизните ставки в Европа, като всяко повишение автоматично ще доведе до вдигане на цените за потребителите. Най-силно ще се усети това при “социалните” моторни горива, а именно пропан-бутан и компресиран и течен природен газ, където повишението на акцизните нива ще е в пъти.

Още по-силно ще се усети от домакинствата, където днес има нулеви или силно занижени ставки, а от 2023 г. е предвидено акцизът да е идентичен с този при моторните горива.

Увеличение ще констатираме към края на тази година, когато ЕК ще излезе с конкретна промяна на акцизната директива. Може да прогнозираме, че ще има увеличение от 0,40 до 1,20 лева за литър или килограм нефтопродукти.

- Какво всъщност ще се промени в облагането?

- Днес имаме акцизно облагане върху физическия обем гориво (литър или килограм), а колкото по-щадящ към природата е даден продукт, толкова по-ниска е неговата ставка. Така напрактика се оказва, че някои от алтернативните днес моторни горива (пропан-бутан и природен газ) се облагат с по-благоприятни акцизни ставки.

От началото на 2023 г. ЕК сменя философията - принципът ще е облагане на енергийна мощност на всяко фосилно гориво плюс такса върху емисиите парникови газове при използване на съответния продукт. Така ще се изключи възможността един вид гориво да се предпочита пред друг, а ще остане само разликата в таксуването върху замърсяването.

ЕК е заложила увеличение на акциза и върху електрическата енергия. Факт е обаче, че акцизът за електромобилност ще е нисък спрямо този върху моторните горива. Това ще е така поне за първите години на Зеления преход. В същото време е ясно, че Европа не може да лиши бюджета си от приходите от акцизи, а когато тези от фосилни горива намаляват и клонят към нула, тогава идва и “бухалката”.

- Готова ли е България да изгради мрежата от зарядни станции за електромобили според изискванията на ЕС?

- България е готова на всичко, винаги! Ние сме готови, дори когато е пределно ясно, че сме в абсурдна ситуация и техническа невъзможност, защото не си признаваме азбучни истини, а търсим само политически оправдания в миналото.

Относно електрозарядните станции за автомобили нещата са разделени в три плоскости. Първата тема, предвид затварянето на въглищни мощности в обозримо бъдеще, е наличността на ток, цената и задоволяване не само на българския пазар, а и на свързаните с него пазари на балканските държави. Ако трябва да преизчислим средното количество потребени горива за август 2021-а към електрическа енергия за мобилността, то ще ни бъдат необходими поне 1500 гигаватчаса към крайния потребител. Това е повече от мощностите на АЕЦ “Козлодуй” днес.

ЕК поставя изисквания до 2025 г. да разполагаме с изградени и функциониращи електрозарядни станции през 60 или 100 км по първокласните и магистралните пътища. Веднага възниква въпросът за устойчивостта на преносната мрежа, балансиращи групи, пикове на потреблението, технологични загуби на понижаващите станции и инверторите. Да оставим темата за захранването в градска среда и селските райони, където мрежата и днес е неустойчива и извън баланс.

На трето място е темата с реда и начина на търговия с електроенергия. При организацията, реда и начина на сделки с електрическа енергия в България, да се обслужват нуждите на транспорта е невъзможно в следващите години.

Невъзможността се проявява от пиковете (огромните моментни потребления за зарядните станции) и часовете с нулево потребление. За да прогнозираш, заявиш, закупиш и доставиш електричество за електроавтомобилите, пазарът трябва да е постоянен и спокоен, а ако има количествени колебания, те трябва да са обявени в аванс към доставчика и производителя.

За да осигурим най-добрата цена за нашите клиенти в електромобилността, трябва да заявим постоянен товар, да гарантираме потреблението, да покрием технологичните загуби от пренос и понижение, което създава допълнителни усложнения до невъзможност.

- Какво може да направи България? Като член на ЕС надали има вариант да не приеме новите екоизисквания?

- За да изрази мнение и да представи обективно становище по обсъжданите теми в плана “Готови за 55”, България трябва да има сформирано редовно правителство с ясни приоритети по темите за мобилността, вследствие на Зелената сделка и справедливия преход към неутрална икономика. Трансформацията ще се случи. Нулеви емиси в Европа и в частност в България до 2050 година може и да не постигнем, но ще направим възможното в тази посока. Въпросът е в справедливостта на този преход.

Възможностите пред България са няколко. Разбира се, чинно и послушно приемане на изискваинята и прехвърляне на цялата тежест върху икономиката и населението е най-лесно и безболезнено днес, но с дълбоки проблеми след година. Позиция по блокиране на пакета също е опция, но само на теория. Правото на вето по данъчните закони е допустимо, но не е често употребявано в съюза.

Най-добро и възможно за страната ни е преговори и търсене на дерогация (изключение) по някои документи и изисквания в пакета, но за определен срок. Може да поискаме стъпаловидно повишаване на акциза, както и отлагане на въглеродната компонента за автотранспорта в първите 5 години. Напълно е възможно да настояваме за ниски акцизни ставки на “сините горива” (природен газ и пропан-бутан) през целия период. Всичко това е в обхвата на политическите решения.

- Не се ли притеснявате, че с тези искания ще ви обвинят, че се опитвате просто да защитите бизнеса си като търговци на горива?

- Ролята на БПГА, респективно на председателя й, е да се бори за най-добри условия за развиване на бизнеса с петролни продукти и продукти на нефтохимията. Това може да се случи само когато потребителят е доволен, в него е останало трайно усещане за високо качество, най-добри пазарни практики и справедливи цени.

В този план, ако административно с акт на ЕК потребителите получат повишение на цените за моторни горива и тези за битови нужди с 40-50%, е общ проблем за пазара и държавата. Трансформацията към хоризонт 2050-а вече е започнала при нас, като всяка от компаниите в сектора изработва план и ще пристъпи към съответна реализация в следващите месеци.

Секторът ще намери и защити своето място и след Зелената сделка, но за да стане това плавно и социално справедливо, трябва да се намери най-поносимия сценарий. Нужна е еволюция в мисленето, а не революция в данъците!