Майката на 11-месечния Рашко, който в края на миналата година бе пребит до смърт, се раздели и с дъщеря си. 2-годишната Анета е отнета от дирекция „Социално подпомагане”, защото, също като братчето си, е била малтретирана и за нея не са полагани нужните грижи. Майката Мариана Иванова обаче си я иска обратно у дома и е категорична, че заради нея е готова да започне нов живот. „Първо загубих Рашко, след това и Анета. Ще направя всичко, за да си я върна. Тя е смисълът на живота ми. Обичам я, а и тя е много привързана към мен”, разплака се пред репортер на TrafficNews.bg 30-годишната жена от Столипиново.

През ноември 2017 г. Окръжният съд в Пазарджик наложи постоянна мярка "задържане под стража" на пастрока на Рашко - 27-годишния Светослав Йорданов. В съдебната зала прокурорът по делото Таня Мадина представи потресаващи факти. Във фаталния ден Рашко бил оставен на грижите на Светослав, но не спирал да плаче за майка си. Мъжът му ударил няколко плесници, за да замълчи. След като това не помогнало, започнал да го налага с юмруци, после блъскал момченцето в ръба на спалнята. Рашко изведнъж притихнал, а вторият му баща решил, че спи. После се опитал да го събуди и като не успял, разбрал, че е станало нещо лошо. Затова повикал линейка, която да закара момченцето в болница. Лекарите обаче били безсилни. Направената аутопсия показва, че Рашко е починал от тежка черепно-мозъчна травма. Съдебните медици установили разкъсвания в гръдния кош, корема, крайниците.

„Светослав ме караше да проституирам. Аз не исках, но той ме заплашваше, че ако не го правя, ще убие децата ми и баща им Асен”, обясни Мариана. Въпреки че се подчинявала на приятеля си, той посягал на децата. Преди да пребие до смърт Рашко, изгорил жестоко крачетата на Анета, твърди майката. Момиченцето било прието в УМБАЛ „Свети Георги”, където в продължение на седмица лекували дълбоките рани. От болницата Мариана и Анета се прибрали в дома на Асен и решили да се опитат отново да бъдат истинско семейство. „На 29 януари ме извикаха с Анета в районното управление. Там ме чакаше социален работник и ми каза, че ще я вземе за изследвания. След това разбрах, че са я изпратили в Асеновград и са я настанили в приемно семейство”, разказва майката.

За да си върнат момиченцето, на 15 февруари Мариана и Асен сключили граждански брак. Бащата подал декларация за припознаване на детето. Направили и цялостен ремонт в къщата – поправили течащия покрив, сменили тапетите, боядисали тавана. Следващата седмица ще сменят и дограмата на прозорците и вратата. „Социалните искат да започна работа. Но аз предпочитам да съм домакиня и по цял ден да се грижа за дъщеря си. Мъжът ми е електротехник, получава по 300 лева седмично. Всички роднини също работят и ни помагат. Оправяме се с парите”, посочва майката.

През ден пътува и до „Социално подпомагане” в Асеновград, за да разпитва за момиченцето. Наела адвокат, на 6 март обжалвали настаняването на Анета в приемно семейство. „Социалните се опасяват, че ще я оставя и ще избягам. Но няма да го направя. Заради нея се върнах при баща й. Не ядем, не спим. По цяла нощ плачем за детето. То ни е единственото”, разказва през сълзи жената.

„Детето в момента е настанено в приемно семейство. Майката няма родителски капацитет, не може да се грижи за момиченцето. Няма установен адрес, установена работа. Никога не е полагала грижи за това дете. Неколкократно го е изоставяла на близки и роднини в Пловдив, а през това време е проституирала в чужбина или по магистралите в България. Така че детето по принцип никога не се е отглеждало от нея. Можем сами да преценим колко отговорен родител е една майка, която позволява детето й да бъде обгорено по този жесток начин”, коментира Директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Пловдив Надя Танева.

Каква ще е съдбата на Анета, социалните работници тепърва ще решават.