Когато става въпрос за игра с ДДС, въображението на някои бизнесмени очевидно не познава граници. Поредният случай, разплетен от НАП-Пловдив и Административен съд – Пловдив, звучи по-скоро като сценарий за комедиен филм, отколкото като сериозна търговска дейност. Става дума за опита на асеновградската фирма „Веста Терм ИВ“ ЕООД, управлявана от Иван Иванов, да си спести над 2 милиона лева от данъци чрез мрежа от кухи доставчици. И ако самата схема е класическа, то логистичните ѝ „решения“ са меко казано екстравагантни.

Според съдебните документи, фирмата, чиято дейност е търговия на едро със строителни материали, е декларирала огромни покупки на стойност милиони левове основно през първата половина на 2024 г. Доставчиците обаче се оказват същински "фантоми" – става дума за дружества като „Вива Трейд 2019“ ЕООД, „Вив Мобайл“ ЕООД, „Б. Трейд“ ЕООД, „И. Г. 1973“ ЕООД, „Б. Билд“ ЕООД и „Интербанцо“ ЕООД. Проверките на НАП показват, че тези дружества партньори нямат складове, нямат транспортни средства и почти не разполагат с персонал. Едно от дружествата-доставчици („Вива Трейд 2019“) например е имало служители, назначени само на 2-часов работен ден като строителни работници.

Фактурите, послужили за мащабната схема, са издавани фиктивно за покупка на строителни материали, като в някои от тях изрично фигурират доставки на полистирол – изключително лек, но заемащ огромен обем изолационен материал. Времевият прозорец на тези документирани сделки също е впечатляващ, тъй като с изключение на една-единствена изолирана фактура от края на ноември 2018 г. (издадена от „КК фреш“ ЕООД), цялата серия от над 350 фактури за милиони левове е концентрирана ударно в рамките на едва четири месеца – между март и юни 2024 г.

За да бъде картинката пълна, фирмите са регистрирани на адреси, които нямат нищо общо с мащабна търговия. Инспекторите откриват, че фактурираните места за натоварване на материалите са всъщност обикновени жилищни сгради в центъра на Пловдив, стокови борси без конкретен обект или дори празен терен, стопанисван от съвсем друга фирма. Очевидно е, че на тези места липсват каквито и да е условия за товаро-разтоварни дейности с обемисти строителни материали.

Най-любопитната част от тази милионна сага обаче е транспортът. За да оправдае пред държавата движението на хиляди тонове стока, фирмата представя компютърно генерирани товарителници. В тях като основен превозвач фигурира фирмата „Катс Груп 21“ ЕООД, която за целта уж е използвала малък пикап „Мицубиши Л200“ и камион „Ивеко Стралис“. Проверката на самия "превозвач" обаче установява, че той няма назначени шофьори, не е отчитал разходи за гориво, а управителят му през това време е работил като международен шофьор на договор към съвсем други компании.

Простата математика на данъчните разбива тази логистична илюзия на пух и прах. Техническите експертизи показват, че полезният товар на пикапа е едва около 1 тон, а каросерията му е с дължина малко над 1,5 метра. Камионът „Ивеко“ от своя страна разполага с доста по-внушителните 14 тона полезен товар и дължина до 11,65 метра, но дори съпоставяйки огромния обем, габаритите и теглото на фактурираните стоки с капацитета на двете машини, инспекторите категорично доказват, че е физически невъзможно материалите да бъдат превозени по този начин. Още по-комичното е, че камерите на АПИ (ТОЛ системата) са засекли пикапа едва два пъти по републиканската мрежа за целия процесен период, а големият камион „Ивеко“ изобщо няма нито едно регистрирано преминаване.

Изправен пред тези факти, управителят на „ВЕСТА ТЕРМ ИВ“ дава култово обяснение: той твърди, че лично, само с помощта на един нает работник и един дизелов мотокар, е успял да разтовари целия този гигантски обем стока. Данъчните инспектори обаче изчисляват, че за да е истина това, въпросният мотокар е трябвало да прави курсове на всеки 3 до 5 минути – без прекъсване в рамките на деня, едновременно с комплектоването на стоки и паралелното обслужване на клиенти в обекта. За капак, фирмата изобщо не е отчела разходи или покупки на дизелово гориво за въпросната машина.

Характерна черта на схемата е, че и самите доставчици са купували стоки от дружества, дерегистрирани по ДДС по инициатива на НАП – т.нар. верижна липса на реална стопанска дейност. „Вива Трейд 2019" например е регистрирана по ДДС, след това дерегистрирана по чл. 176 ЗДДС поради нарушения, а след това отново регистрирана. Плащанията по редица фактури са преведени не към самите фантомни доставчици, а по банкови сметки на трети лица (като дерегистрираните „Веб сървисиз“ ЕООД и „Бета дата“ ЕООД), без каквото и да е правно основание за това.

Разбира се, номерът не минава. Ревизионният акт на НАП отказва правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2 021 063,39 лв. Тъй като според държавата тези 2 милиона лева е трябвало да бъдат платени в миналото, за времето на забавянето се начислява наказателна лихва, която вече е достигнала близо 320 хиляди лева. Съдът в Пловдив потвърждава изцяло действията на приходната агенция, констатирайки, че става дума за нереални доставки и неправомерно начислен данък.

Този случай остава в архивите на родното правораздаване като ярко доказателство, че колкото и да е голяма амбицията за документално изравняване на ДДС-то, тя все някога се сблъсква със законите на логиката и физиката. И с камерите на АПИ, разбира се.

Собственикът на фирмата има право да обжалва решението на Административния съд в 14-дневен срок от обявяването му пред ВАС. Предвид сериозния материален интерес, това вероятно ще се случи, а решението на върховните магистрати ще даде яснота дали казусът ще завърши с над 2 млн. задължение към бюджета.

Снимката е илюстративна!