Българският евродепутат Христо Петров е поискал официално от Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз да премахне секретността и да разкрие коя държава членка е подала възражение срещу дизайна на българската възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука.

"Когато става дума за символи, свързани с българската история, култура и идентичност, обществото има право на яснота. Поисках пълната информация за внесения от България проект, възражението срещу него, както и коя е държавата членка, подала това възражение. Ще ви държа в течение", написа той в профила си във Facebook.

Искането е внесено на 11 юни 2026 година на основание на правото на достъп до документи, заложено в Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент 1049/2001. Христо Петров, който е и заместник-председател на Комисията по култура и образование в Европейския парламент, настоява за пълния и незаличен текст на мотивираното становище, с което се блокира българският проект.

Засега основният "заподозрян" е Словакия 

Възражението срещу дизайна, изобразяващ българската азбука, е било внесено на 27 май 2026 година, но към момента самоличността на държавата, която го е подала, остава скрита за широката общественост.

Основният заподозрян обаче е Словакия, за която се твърди, че е действала под натиска на Русия. Москва от години има проблем с определението "българска азбука".

Освен идентичността на блокиращата държава, българският представител изисква достъп до пълния текст на Информационна записка 9874/26, както и до всички последващи оценки и бележки по преписката. В случай че документите са частично защитени от изключения, евродепутатът настоява за предоставянето на частичен достъп до останалата част от информацията.

Въпросът с дизайна на българските евромонети е сред най-чувствителните теми в процеса на интеграция на страната ни в еврозоната. Появата на официално възражение от друга столица в ЕС срещу изобразяването на кирилицата или елементи от българската азбука предизвиква сериозен обществен отзвук.