Пловдив е начело по направени здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ на едно здравноосигурено лице за 2024 година, сочат данни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Според официалната статистика, разходите за болнична помощ в региона достигат 1 196 лева на човек, изпреварвайки както София-град (1 094 лв.), така и Плевен (1 122 лв.).

Средното за страната ниво на разходи на Регионалните здравноосигурителни каси възлиза на 677 лв., което прави стойността в Пловдив почти двойно над средната.

Причината за това е, че областта разполага с няколко големи многопрофилни болници, университетски лечебни заведения и специализирани клиники. Това води до по-голям брой хоспитализации, по-висока степен на сложност на извършваните медицински интервенции и наличие на високоспециализирана апаратура и кадри. Също така тук се привличат пациенти и от съседни региони, които търсят по-добро лечение.

Експерти подчертават, че високите разходи невинаги означават неефективност. Напротив — те често отразяват по-добър достъп до болнични услуги, наличие на съвременно лечение и по-активно използване на здравната система от населението. „Пловдив се утвърждава като един от здравните центрове на страната. Хора от Родопите, Стара Загора и дори София се лекуват тук – търсят както добра диагностика, така и бърз достъп до лечение“, коментират здравни икономисти.

На другия край на скалата се намират региони като Перник (181 лв.), Видин (207 лв.) и Добрич (217 лв.), където отчетените плащания са чувствително по-ниски. Това разкрива дълбоки регионални различия в достъпа и потреблението на болнична помощ в България.

Ниските разходи може да се дължат на липса на болнична инфраструктура, миграция на пациенти към други области, демографски спад и застаряващо население, по-ниско търсене или затруднен достъп до специализирана помощ.

Според здравните анализатори са необходими спешни мерки и инвестиции в болнична инфраструктура в по-слабо развитите региони. Нужно е подобряване на спешната помощ и мобилни медицински екипи, по-добра координация между доболничната и болничната помощ, както и разширяване на електронното здравеопазване за преодоляване на географските бариери.