Ако преди години бяхме изправени пред заплаха от сериозен недостиг на лекари, сега вече това е новата реалност. Над 66% от медиците в България са над 50 години. Най-тревожна е ситуацията при общопрактикуващите лекари. По данни на Българския лекарски съюз у нас практикуват 3661 джипита, а над 88% от тях са над 50-годишна възраст. Средната възраст при тях е 58 години, а 36% от тях са над 65 години, Данните оповести председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

Съществува ли риск страната ни да остане без общопрактикуващи лекари и какви мерки са необходими, за да се овладее кадровата криза, TrafficNews разговаря с д-р Костадин Сотиров, председател на Пловдивската колегия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

- Д-р Сотиров, съществува ли риск страната ни да остане без общопрактикуващи лекари?

- Като цяло не. Но рискът да сме малко, което означава на един лекар да се падат много пациенти и съответно те да не могат да се доредят до преглед, съществува. Когато 6 млн. пациенти се разделят на 7000 общопрактикуващи лекари, колкото бяхме през 2000 г., се падаха по 1300-1500 пациенти на лекар. В момента сме почти наполовина и вече средната бройка на пациентите е към 2000. Когато намалеем още, тази бройка ще стане 3000.

Когато един лекар има много пациенти, съответно има много желаещи да го посетят за деня. Ако пресметнете по 10-15 минути на преглед за 5-6 часа амбулатория, това прави по 36 души на ден. Свръхсили да станат 40-50 души. Но желаещите като са 100 или 150, няма къде да отидат и остават без медицинска помощ. Това е рискът и този проблем съществува и в момента. Оформят се листи на чакащи пациенти.

По-голямата част от работещите хора, когато разберат, че има голяма опашка и няма как да се вредят, въобще не идват при нас, общопрактикуващите лекари. Те отиват и си плащат на частно. Това е много неприятно и лошо за цялата ни здравноосигурителна система. Това са хората, които плащат здравни осигуровки. Децата и пенсионерите не плащат, както и 20-ината процента безработни. И остават да плащат само работещите, които са една трета от останалото население. Тази една трета работещи плаща здравните осигуровки за себе си, за децата, пенсионерите, включително чрез данъците и спешната помощ на неосигурените. Та тези хора, когато им потрябва медицинска помощ, не могат да я получат по Здравната каса, защото кабинетите на лекарите са задръстени от деца и пенсионери. Тоест от неплащащите. Тъй като за тях няма потребителски такси и няма ограничение да ни посещават. И те ни посещават дори по няколко пъти на ден, което запълва графика. Много често в петък идват майки, защото в събота и неделя ще ходят някъде и искат да се уверят, че детето няма да се разболее. Няма как ние да преценим дали детето ще се разболее в събота и неделя, но въпреки това масовата практика е децата да се водят.

Хората, които плащат, не могат да се вредят за преглед и отиват и плащат още веднъж на частния вход. И след като не могат да получат медицинска помощ, те вече губят мотивацията да внасят здравни осигуровки. Поради което се осигуряват на малки суми – на минимална работна заплата или осигурителния праг, и това е масовата практика. Това разбива окончателно нашия здравен модел, който е солидарен. Намаляването на общопрактикуващите лекари засилва тази тенденция.

Грешните стъпки на законодателите в Народното събрание, както и на изпълнителната власт в Министерство на здравеопазването като политика, също влошава тенденцията. Потребителската такса, която беше въведена през 2000 г., бе за всички пациенти - 1% от минималната работна заплата. Нейната задача не е да докара доходи на лекаря, а да ограничи ненужното потребление. Ако това се беше запазило като принцип, от следващия месец таксата трябваше да стане 7.10 лв., тъй като минималната заплаща ще е 710 лв.

Ако трябва да даде 7.10 лв., един пенсионер – свободен човек, неработещ, няма пътьом да влезе при лекаря да си измери кръвното, защото минавал оттам. Ще отиде на лекар само когато има необходимост от медицинска помощ. Майката няма да си доведе двете деца, за да видя дали няма да се разболеят евентуално събота и неделя, защото ще трябва да даде 14 лв. И така се ограничават ненужните посещения и на лекаря му остават свободни часове да преглежда реално болните. Включително и тези хора, които плащат повечето здравни осигуровки. Но от чисто популистки стремежи да се спечелят гласовете, бяха освободени от такса голяма част от хората. Освен това през 2012 г. тя бе замразена на 2.90 лв., когато минималната работна заплата бе 290 лв. Сега тя вече достига 710 лв., но таксата остава същата. Хората в Народно събрание, които гласуваха тази промяна, по този начин купиха гласовете на пенсионерите и на родителите.

Другата причина за спад на общопрактикуващите лекари е, че правилата, които Здравната каса въвежда, са с много тежко администриране на нашата дейност. Освен полезната информация за здравното състояние на пациента и с какво е бил лекуван, всеки семеен лекар отделя 2-3 пъти повече време за изготвяне на всевъзможни справки и отчети по искане на институциите. Наскоро Държавна агенция „Закрила на детето” чрез Министерство на здравеопазването поиска справка от семейните лекари за децата в риск. При положение че когато при мен дойде дете, което е било бито от родителите си или от съучениците, аз се обаждам на социалните служби и съобщавам. Ако не съобщя, подлежа на санкция в размер от 500 до 1000 лева. Тоест, тази информация я има налична в социалните служби. Но вместо да я вземе оттам, министерството изпраща искане до семейните лекари, ние приключваме по-рано работа, разгонваме пациентите, заключваме кабинетите и започваме да прелистваме и да гледаме кога какви посещения сме имали. За такива безумия става въпрос. Министерство на здравеопазването пък поиска справка за последвана година и два месеца колко ваксини срещу COVID-19 сме направили, колко флакона сме взели, от кой флакон по колко души са имунизирани. Разбивка по флакони, което е огромен труд. Това нещо се изготвя в рамките на няколко работни дни, в които не мога да преглеждам пациенти, трябва само да правя това описание. При положение че тези ваксини ги подаваме в Националната здравно-информационна система. РЗИ подава флаконите, които ни е отпуснала. Тоест, министерството може да си вземе информацията от Националната здравно-информационна система.

При мен са идвали на обучение няколко млади колеги, които искат да работят като общопрактикуващи лекари. Трима от тях си тръгнаха още на третата седмица. Месец и половина изкара четвъртият – най-дълго време. Това е реалността, след като видят с колко административна работа сме засипани и как няма възвращаемост на средствата. За да стане лекар, един човек шест години харчи пари на родителите си, вместо да работи. След това още четири години харчи пари, за да вземе специалност. И едва на десетата година започва да печели. И с тези пари би трябвало да си навакса това, което е изхарчил за образованието си. Само че при семейните лекари пациентите, които минават през кабинетите, са много, голяма част от тях не заплащат такса, Здравната каса също не ни плаща. Едва 20% от прегледите, които правим, се заплащат от Здравната каса, но на цени наполовина по-ниски отколкото е определила за другите специалности. За останалите 80% от прегледите не получаваме никакво заплащане. Заплащането за дете е по 1.50 лв. на месец, но то като дойде три пъти в месеца, стават по 50 стотинки на преглед. Смешно и срамно е да се говори за подобни суми. Посещението при фризьор и козметик е 20 лева, а при лекар – 50 стотинки. 10 пъти по-малко. И затова колегите не искат да стават общопрактикуващи лекари. И ще дойде момент, в който хората няма да могат да се доредят до лекар. Защото след 4-5 години ще сме още наполовина. Министерството ще направи опити да ни замени с медицински сестри, има такава нагласа. Което вече сваля качеството на медицинската помощ. Съответно ще расте делът на платената медицинска помощ. Много от младите колеги се отказват въобще да работят със Здравната каса. Те работят само на частно.

- Какви мерки са необходими, за да се овладее тази кадрова криза?

- Причините, довели до тази криза, за които казах, трябва да се отстранят. Потребителската такса трябва да се върне за абсолютно всички, тъй като тя ограничава ненужните посещения, и да е 1% от минималната работна заплата. Другото – да започнат да се заплащат прегледите на семейните лекари. Дори сега текат преговори за цените и Здравната каса отказва да плати. Народното събрание гласува почти 30% увеличение на бюджета за семейните лекари, за да може да са по-високи цените при нас, тоест, да имаме повече приходи и да има стимул младите колеги да станат общопрактикуващи лекари.

Това прави Народното събрание. Здравната каса сега трябва да разпредели този общ голям бюджет на дейности. И казва, че ние ще направим 6.5 млн. профилактични прегледа и тази сума се разпределя между тях. Колкото повече са прегледите, толкова по-малка е сумата за всеки от тях. Да речем по 15 лв. за преглед. Но то няма 6.5 млн. подлежащи на профилактичен преглед, защото говорим за прегледи за възрастни. 1.5 млн. са децата. Около 1 млн. са здравнонеосигурени, още толкова работят в чужбина. Тоест, реално подлежащите на преглед са около 3 млн. Ако общата сума се раздели на 3 млн., тогава ще се получат 25 лв. за преглед. Но Здравната каса не иска да калкулира върху реалния брой хора, тя ги смята върху измислени от нея бройки, за да намали това, което ще плати на лекарите като преглед. Съответно, тези пари ще останат неусвоени в бюджета и Здравната каса ще ги използва за други цели.

Това трябва да се избегне. Но Касата отказва да намали тези бройки, за да се постигне някаква поносима цена за преглед. Целта е да не даде парите и да реализира икономия. Само че това е икономия на здраве. Когато лекарят не получава достатъчно средства за този профилактичен преглед, той няма стимул да го прави. Като не неправи профилактичния преглед, на пациента ще му се усложни заболяването. Няма да се хване навреме. Плаща се с живота на хората за това Здравната каса да рапортува, че е спестила пари, които Народното събрание е отпуснало.

- Каква е възможността медици от Украйна да работят у нас и да бъдат в помощ и на общопрактикуващите лекари?

- Няма такива. Едно, че в никоя държава в света не можеш да отидеш и веднага да започнеш работа. И самите бежанци, които идват от Украйна, отказват бежански статут, а искат само разрешително за временно пребиваване. Тоест, за туристи. Тези работници от Украйна, на които разчиташе нашето правителство, не дойдоха. Заминаха в държавите, в които като работят, им плащат. А не като в България. Кой лекар от Украйна ще дойде да работи за 50 стотинки? Никой. Аз работя за тези пари, защото имам 37 години трудов стаж и си дочаквам пенсията. Иначе в тези условия никой няма да дойде. Хората от Афганистан и Сирия също не искат да останат тук. От Сирия през България минаха много висококвалифицирани кадри. Много добре уредена държава, с висок процент образовани хора. И никой от тях не остана тук. Заминават за Германия и Австрия, където им плащат за свършената работа.

Видах пост във Фейсбук на две украинки, които си търсят работа като магазинерки. Жените са със статут на бежанци и имат право да работят. Бяха възмутени, че ще получат само 1000 лева заплата. Лекари от Украйна няма да дойдат.