Разпространението на маймунска шарка се превърна в сериозна здравна опасност, след като в събота ръководителят на Световната здравна организация обяви най-високата степен на предупреждение, в опит да се ограничи заболеваемостта, съобщава Франс прес, като прави преглед на симптомите на болестта, регистрираните случаи от която вече са над 16 000, както и методите за диагностициране, лечението и ваксинацията срещу нея.

Симптоми

Висока температура, главоболие, остри мускулни болки, необичайна умора, възпалени лимфни възли, както и болки в челюстта, врата или слабините се проявяват в началния етап на развитие на болестта. През втория етап се появяват лезии по кожата и лигавиците на цялото тяло.

При сегашната вълна на маймунска шарка зоните около гениталиите, както и зоните около ануса и устата често са засегнати. Лезиите понякога изпреварват проявлението на болестта в лимфните възли, треската, отпадналостта и болките, напомнят от СЗО.

При различните случаи на заболяването симптомите варират. След няколко дни или седмици, обривите формират корички, които накрая падат, а лезиите изчезват. Болестта е заразна през цялото време на боледуването.

Диагностициране

Маймунската шарка е възможна диагноза при излагане на вируса в трите седмици след контакт с потвърден или предполагаем случай, при завръщане от африканска страна, където вирусът е ендемичен или при наличието на многобройни сексуални партньори.

При сегашната вълна, в чиито център се намира Европа, мнозинството заболели са мъже със сексуални контакти с други мъже, в по-голяма си част млади и живеещи преобладаващо в градовете, според Световната здравна организация.

Диагностицирането може да бъде затруднено, тъй като при някои случаи не се наблюдава обичайната симптоматика и заболяването прилича на някои инфекции, предавани по полов път, предупреждават различни здравни власти.

Медицинското лице, което прави клиничното изследване първо елиминира други болести, които водят до кожни обриви като варицела, болестта ръка-крак-уста, херпес зостер, дребна шарка, кожни бактериологични инфекции, краста, сифилис, херпес или алергична кожна реакция.

Потвърждение на диагнозата маймунска шарка налага изследване, най-често с Пи Си Ар тест. Кожна проба (биопсия или натривка от везикулите) и/или назофарингеална проба (при пациенти с проявление в устата или гърлото) се взимат в по-редки случаи.

Наложително е човек да се постави в изолация, докато изчаква резултата от пробата си. При потвърден положителен резултат е препоръчителна изолация за период от три седмици.

Все още не е известно дали вирусът може да се предава със спермата и ако да - колко често. Като предпазна мярка, от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията препоръчват използването на презерватив дванадесет седмици след оздравяване.

Лечение

Маймунската шарка се преболедува от само себе си в рамките на две до три, а понякога и четири седмици. Единственото лечение, което често се налага, е за симптомите като треска или сърбеж.

В някои от случаите, лезиите са твърде болезнени, както свидетелстват многобройни преболедували лица, което може да доведе до прием на болкоуспокояващи и дори хоспитализация.

Специалистите съветват да не се разраняват лезиите, за да не се избегне допълнително разпространение на вируса по тялото или да останат белези. Желателно е лезиите да бъдат покрити, с цел намаляването на рисковете.

При някои лица болестта може да се усложни до суперинфекция от кожни лезии, както и дихателни, храносмилателни, очни или неврологични проблеми.

При необходимост се прилага лечение с антивирусни медикаменти, като например "Тековиримат", който се приема най-вече при едра шарка. 

Тежки случаи по-често се наблюдават при децата, бременните жени и лица с нисък имунитет. До момента не се съобщава за смъртни случаи, констатирани в Европа или Съединените щати.

Ваксини

Ваксината срещу едра шарка от трето поколение на датската компания "Бавариан Нордик" ("Имванекс" или "Джинеос", жива ваксина, която не се репликира в човешкия организъм) може да се прилага на възрастни, включително медицински персонал, след рисков контакт, но също като превантивно действие.

Ако ваксината е поставена до четири дни след излагане на вируса, тя може да има важен защитен ефект, според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. Европейската комисия одобри вчера разширяване на употребата на една от тези ваксини и срещу маймунска шарка.

В някои държави (САЩ, Обединеното кралство, Канада и Франция) превантивното ваксиниране се предлага на групи хора, които в по-голяма степен са изложени на вируса, в това число на мъже, които имат сексуални контакти с други мъже. В Ню Йорк хиляди хора вече бяха ваксинирани.

Ваксинирането се осъществява с две дози, през поне 28 дни разлика. При лицата, които са ваксинирани от едра шарка в детството си, една доза е достатъчна. В случай на нисък имунитет се препоръчва и трета доза.

Тези ваксини не гарантират непосредствена или тотална защита и здравните власти призовават към внимание дори след ваксиниране.