По-топлото време през март ще доведе до по-ранен и по-интензивен цъфтеж на редица растения, което може да създаде проблеми за хората, страдащи от сезонни алергии, предупреждават от Национален център по заразни и паразитни болести

Според метеорологичните прогнози първата и третата десетдневка на месеца ще бъдат по-топли от обичайното. Това ще ускори развитието на растителността и ще предизвика по-ранно разпространение на полени във въздуха. Очаква се цъфтежът на растения като ясен, тис, представители на семейство кипарисови, трепетлика, тополи, клен и върби да започне по-рано и да бъде по-интензивен.

В по-топлите райони на страната този процес ще започне и ще се развива с около 10–12 дни по-рано в сравнение с останалите части на България. Във високите части на планините въздухът ще остане практически без прашец, докато в по-ниските планински райони ще цъфтят дрян, лески, върби и трепетлики. В равнинните територии и край реките се очаква цъфтеж на елша, бряст, върби и ясен. През втората половина на месеца ще започне и цъфтежът на тополите, а по-късно – на брезата и габъра.

Прогнозите сочат, че валежите през март ще бъдат оскъдни и на изолирани места, което само временно ще намалява концентрацията на полени във въздуха. По-чести и по-интензивни превалявания се очакват след 23 март, като в районите с по-продължителни валежи концентрацията на прашец ще бъде по-ниска.

Лекарите напомнят, че алергията към полени, известна още като сенна хрема, е сезонно заболяване, което се проявява по време на активния цъфтеж на различни растения. Тя се причинява от полени, които дразнят лигавиците на очите, носа и горните дихателни пътища. Имунната система на организма погрешно възприема тези частици като заплаха и реагира с активна защита, като произвежда антитела. В резултат се отделя хистамин, който предизвиква характерните алергични реакции.

Сред най-честите симптоми са алергичният ринит с често кихане и хрема, сълзене на очите, конюнктивит, зачервяване и подуване на клепачите, както и възпалено гърло. При някои хора се наблюдават също умора, общо неразположение и затруднено дишане, включително кашлица, задух и хрипове. Симптомите могат да се проявят както поотделно, така и в комбинация.

Специалистите посочват, че развитието на поленова алергия може да бъде свързано с наследствено предразположение, отслабена имунна система, хронични заболявания на дихателните пътища, неблагоприятна среда или наличие на други алергии – например към храни или лекарства. Рисков фактор могат да бъдат и тежките условия на труд в химическата и промишлената индустрия.

За облекчаване на симптомите се използват различни медикаменти, включително антихистамини, назални спрейове, апарати за изплакване на синусите и капки за очи. При по-тежки случаи се прилагат сублингвални таблетки или противоалергични инжекции. Терапията с инжекции намалява чувствителността към алергените и се прилага дългосрочно, обикновено в продължение на няколко години.

Специалистите подчертават, че преди започване на каквото и да е лечение е необходимо да се направи консултация с алерголог. Чрез специализирани изследвания се определят видът и тежестта на алергията, след което се назначава най-подходящото лечение и се проследява неговата ефективност.