Храмов празник отбелязва днес църквата „Св. великомъченица Неделя” в Стария град. Тя е обавена за храм-паметник на борбите за национална църква в Пловдив.

Храмът, посветен на света Неде­ля в града, бил построен в началото на XVII в., във времето на най-големите ограничения на османските власти спрямо религията на християните. Той бил със скромни размери и непретенциозна архитекту­ра, но с богато украсен ико­ностас, който е завършен през 1766 г.

През 1829 г. е съборена ста­рата сграда на „Св. Неделя“ и е изграден временен парак­лис, посветен отначало на св. Атанасий, а по-късно на свето Въведение Богородично. В него е монтиран иконо­стасът на старата черква. Съ­щата година е сключен Од­ринският мир, сложил край на Руско-турската война от 1828-1829 г. Съгласно усло­вията му християните в Ос­манската империя получават някои права и чорбаджи Въл­ко Куртович издейства сул­тански ферман за обновлени­ето на двата храма - „Св. Не­деля“ и „Св. св. Константин и Елена“.

Новата черква „Св. Неделя“ е замислена като един от най- големите и най-просторни възрожденски храмове в на­шите земи. Издигната е от брациговски строители с гла­вен майстор Петко Петков - Боз. По същото време той построил и храма „Св. св. Константин и Елена“.

Храмът „Св. Неделя“ е вну­шителна трикорабна псевдо-базилика с триапсидна олтарна   част, разказва сайтът на Пловдивската митрополия. Трите кораба са раз­делени от шест двойки дърве­ни колони. Капителите им са релефно украсени и носят ар­ки с характерна кобилична линия. Средният кораб е оформен с полуцилиндричен свод, а страничните са покри­ти с плоски дървени тавани, украсени с резба. Преддве­рието след главния вход носи втори етаж - емпория, полз­ван като женско отделение през XIX в., а сега като бал­кон за църковния хор.

Изработката на иконостаса възложили (ок. 1832-1833 г.) вероятно на Яне Спиров, кой­то резбовал иконостасите на две хасковски църкви - „Света Богородица“ и „Св. Арханге­ли“. Стилът и характеристиката на дърворезбата свидетелстват за връзки с резбарските центрове в Македония.

Иконостасът в „Св. Неделя“ е съвършено произведение на възрожденската църковна дърворезба с преобладаващ растителен орнамент. Допъл­ват го красотата и майстор­ското изпълнение на проскинитария от старата черква, който вероятно е дело на рез­баря на стария иконостас, както и съвършената изработ­ка на двата инкрустирани аналоя, творение на Христо Баро (XVIII в.).

Известните дебърски майсто­ри Макрий Негриев Фръчковски и братята му Гюрчин и Траян са изпълнители на ре­лефната украса за капителите на колоните - фина художест­вена работа, близка до скулптирането, наричана по онова време „кюлюмджийство“.

Повечето икони са изписани от Димитър Христов Зограф и сина му Зафир, по-късно известен с псевдонима Ста­нислав Доспевски. На някои от тях се чете годината „1832“. Най-впечатляващи са образите на Иисус Христос, света Богородица, света Неделя, както и иконата „Св. Въведе­ние Богородично“, която мо­же да се види в параклиса. Върху стар красив проскинитарий е положена икона на св. Неделя от XVIII в. с про­изход от старата черква. Вър­ху кивоти са иконите от XIX в. - „Св. Димитър Со­лунски“, „Св. Стилиян Пафлагонийски“, „Св. апостол и евангелист Йоан“ и „Св. Тео­дор Тирон и св. Теодор Стратилат“. Някои от тях са рабо­тени през 1872 г. от пазарджишкия зограф Стефан Ан­донов.

В храма са запазени стенопи­си от 1871 г., които се виждат на източната стена в олтара и в медальони, разположени високо между арките на ко­лоните. На западната стена под балкона, от двете страни на входа, са открити две сте- нописни пана, изобразяващи св. Георги и св. Димитър в типичната иконография на воини конници.

От надпис върху мраморна плоча над колонадата на нартиката се чете, че черквата „Св. Неделя“ е осветена на 19 септември 1832 г. от плов­дивския митрополит Никифор. През 1860 г. в нея е на­правен първи неуспешен опит да се въведе богослужение на български, вместо на гръцки език. През 1874 г. молбата на българите в енориите на черк­вите „Св. Петка“ и „Св. Неде­ля“ до султанското правител­ство за предоставяне на упо­менатите храмове на мнозин­ството, т. е. на тях, не била уважена. Борбата продължила и след Освобождението, дока­то се увенчала с успех. Върху началната страница на еванге­лие от 1737 г. четем приписка с паметните думи: „В 1892 го­дина, на 27 декември, ся от­служи първата славянобъл­гарска Литургия в черквата „Св. Неделя“, а на 18 март 1893 година черквата се пре­даде от Българското мини­стерство на Вероизповеда­нията от министъра г-на Грекова на българските енористи от речената черква да служат вечно по славянобългарски.“ В същия ден пловдивският митрополит Натанаил от­служва първата архиерейска света литургия на български език. Паметната дата е грави­рана върху сребърен потир, подарен от владиката за нуж­дите на храма.

През 1894 г. са направени ня­кои архитектурни поправки и допълнения. Тогава е из­дигнат големият, но лек ку­пол, чиято височина достига 16 м над нивото на пода. Преддверието е затворено и остъклено, а западната стенана храма отвътре и над бал­кона е изписана изцяло. В купола е изобразен Иисус Христос Благославящ. Кра­сива камбанария, проектира­на от архитект Михаил Ней­ков, замества старата ниска звънарница. Строежът е за­вършен през 1905 г., а седем години по-късно монтирани­ят голям френски часовник започва да отброява часове­те.

Към черквата „Св. Неделя“ има обширен двор с градина. Сградите в него образуват ар­хитектурен комплекс в хармонична стилова взаимо­връзка. При голямата дворна порта се издига старата чер­ковна къща, построена ед­новременно с храма. Тя е в стила на старопланинските къщи от началото на XIX в. - с отворен, настлан с плочи пруст в приземието и широк, с хубава дървена колонада чардак в етажа. В нея са жи­вели свещениците и клисари­те, а някои от помещенията често били пригаждани за училище, в което през 1846 г. е учил известният български възрожденец Йоаким Груев.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg