Станалите през последните дни няколко тежки криминални инциденти - убийства и самоубийства, отново повдигат въпросите за психичното здраве и агресията в обществото ни. 

"Причината е натрупаното напрежение и агресия в нашето общество. За да се генерира такава негативна енергия е нужна година и половина, две. Първо агресията е вербална, после става и физическа. Имаме различен тип поведение - ревностова параноя, злоупотреба с психоактивни вещества, имаме и психическо разстройство. Става въпрос за тежка психоза, която вади човек от реалността", заяви психиатърът д-р Веселин Герев.

По думите му в единия случай в "Младост", където бабата оставя сами бащата и детето за 15 минути, най-вероятно семейството е знаело за менталните проблеми на бащата.

Промяната в поведението започва много по-рано

"Първите маркери идват година преди влошаването. Човекът е буен, агресивен, ругае и се вижда, че поведението се променя в конфликтно-агресивно. Почва да блъска врати, да чупи. Да оставиш само дете с такъв човек, който има предистория, не е добре", допълни д-р Герев за Bulgaria ON AIR. 

Има състояние, при които страдащите се чувстват натиснати от болестта и искат да се лекуват.

Има и страдащи от тежки психически разстройства, при които състоянието се влошава и колкото повече се чака, толкова по-голям е шансът за фатален изход, подчерта д-р Герев.

"Това вече не е същият човек, а такъв, управляван от психозата. Всички са застрашени. Започва се от най-близките и периметърът се разширява до повече хора. Агресията почва от детска възраст. Агресорът копира своите родители и демонстрира първо в училище. При нас вместо родителят да говори с детето, почва да хули учителите. Следва изкривяване на посоката на превенция".

Безнаказаността задълбочава проблема

Според госта чувството за безнаказаност и бавното развитие на дела за насилие влошават проблема. 

"Много хора търсят в дрогата бягство от реалността. Изпадайки в такова състояние, стават неадекватни. Човек, който е решил да слага край на живота си, не го коментира с никого. Хората, които казват, че не им се живее, търсят помощ от близките си. Много трудно е решението на близките да вземат някакви мерки. Когато стигне до терапия, на човека се лепва етикет. Никой от днес за утре не отива при психиатър. Минават 3 години, 3 години и половина преди човек да отиде", каза още психиатърът.