В светлината на новия мегапроект за водния цикъл на Пловдив, логично е да се обърнем назад, за да си припомним как развития културен и икономически център на Тракийската низина - Филипополис се е захранвал с вода пред изминалите векове. 

Много синтезирано и добре е описано това в книгата "Пловдив" на Тянко Йорданов, където особено внимателно е застъпено географското месторазположение на града, като фактор за неговия многовековен път на разцвет, а понякога падение. 

Пловдив се е захранвал хиляди години благодарение на Римския акведукт, чийто останки и до ден днешен са видни. И не само - тръбите били толкова зрави, че доскоро са влагани в къщите в околията. Ето и част от разказа за водоснабдяването на Пловдив: 

Немалко значение за разцвета и хигиената на Пловдив през римската епоха имал и водопроводът. Той хващал водите на постоянни извори в подножието на Родопите при селата Куклен, Новосел и Марково и по глинени тръби ги отвеждал до големия утаечен басейн (при село Марково). Тези римски глинени тръби са толкова здрави, че до неотдавна селяните от горните села ги изваждали от земята и използвали за комини. Главният водопровод е бил изграден от камъни, добре изпечени тухли и хоросан. Отгоре е бил покрит с каменни плочи. Този водопровод, дълъг повече от 18 км, през с. Коматево и край Хълма на освободителите навлизал в града от запад, достигал Трихълмието и оттам водата се разпределяла по обществените чешми, бани, перални и др. Водопроводът бил толкова добре изграден, че в продължение на повече от хиляда години е снабдявал Пловдив с вода. Той е разрушен от турците при завладяването на града. Останки от основите на колоните, които поддържали водопровода, все още се разкриват по неговото трасе, по което сега са се ширнали натежали с плод лозя, овощни, зеленчукови градини и пр. Колоните на водопровода са били характерно украсени. 

Припомняме, че акведуктите са построени през II-III век, а следите от сложната водоснабдителна система на римски Филипопол още се виждат в и около града. Двата акведукта, които довеждали водата на изворите при родопските села Куклен и Марково, са най-забележителните и значителна част от западния акведукт е запазена толкова добре, че днес можете да я видите на Коматевско шосе, след като през 1980-те тя бе реконструирана. 

Дали Пловдив отново ще може да се похвали с майсторско и здраво водозахранване за векове напред и гражданите му ще се радват на кристално чиста вода, тепърва предстои да разберем. 

Анализите сочат: Пловдивчани ще пият кристално чиста вода при реализацията на проекта "Въча"Проектът за снабдяването на града и още няколко общини с планинска вода не е спирал

Новият проект за воден цикъл на Пловдив

В момента се търсят начини за ускоряването на реализацията на проекта за водоснабдяването на Пловдив от язовир Въча. Към днешната дата питейната вода за Пловдив се добива чрез сондиране на кладенци с подпочвени води на 30 метра под земята.

Проектът за водоснабдяването от каскада Въча и осигуряването на чиста питейна вода от язовира включва изграждането на 18-километрово трасе, както и изравнител на налягането, който ще бъде в землището на Първенец. До края на годината трябва да е готово прединвестиционното проучване, което да даде ясна представа за общата стойност за реализацията на проекта.

В сряда Здравко Димитров ще има нова среща със заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, където отново ще се дискутира проектът за водоснабдяване на Пловдив от язовир Въча.