"Приемете сърдечната ми благодарност за гостоприемството ви в тази обична страна, където преживях мигове на силна духовна радост от контакта си с българската църква". Това пише в телеграма на папа Йоан Павел Втори до президента Георги Първанов, минути след като излита със самолет от летище Крумово на 26 май 2012 година. Посланието си папата е изпратено от борда на самолета, преди да отпътува за Ватикана. 

17-години след историческата визита на на един от най- почитаните папи в Пловдив, главата на римокатолическата църква папа Франциск ще посети България. В програмата му са включени визити в София и Раковски.

Мнозина пловдивчани помнят папската визита и безпрецедентните мерки за сигурност, които тогава Министерството на външните работи и МВР въведоха, за да гарантират че височайшата визита ще мине без проблем. Забрана за излизане по тераси, надвесване от прозорците, снайперисти по покривите, жестоки проверки, затворени улици, сух режим  бяха само част от охранителните мерки. Част от магазините в столицата, попадащи в района, където се провеждаха срещите на папата, бяха затворени.   

Всички големи хотели в Пловдив бяха резервирани на 100 процента. В тях бяха настанени хора от свитата на папата, официалните гости, придружаващите лица и охраната.  Свитата на папата, висшите чиновници и част от акредитираните чуждестранни журналисти, отседнаха в  "Тримонциум".  Групи от вярващи от Италия, Испания и Португалия нощуваха в хотела.

От Новотела „бяха настанени групи богомолци от Полша, Япония, Израел и Австрия. Френските групи пък бяха окупирали "Марица".

Организаторите очакваха над 20 000 богомолци на площада, но прогнозите се оказаха силно преувеличени. Заради лошото време и дъжда имаше не повече от десетина хиляди, които изслушаха словото на главата на Римо-католическата църква и папската меса. В Плодив папата бе посрещнат от тогавашния кмет д-р Иван Чомаков. На площада бе построена сцена с дървен олтар, над който бе изписано мотото на Аполстолическото посещение: "Ще вървя в твоята светлина". Там беше и копието от чудотворната икона на Бачковската Богородица, която светият отец получи в дар от община Пловдив.

На централния площад светият отец отправи молба към Дева Мария да бди над християнския народ на България. Церемонията започна с кратка изповед-покаяние на светия отец, която той произнесе на български.  

Под открито небе той отслужи тричасовата литургия, която всяка неделя служи на площада "Св. Петър" в Рим. Пред събралите се близо 10 000 души папа Йоан Павел Втори обяви за блажени тримата български свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, разстреляни от комунистическия режим. Йоан Павел Втори отдаде почит и на паметта на православните жертви на комунистическия режим.

По-късно той отслужи молитвата "Ангел господен" на български и отправи традиционното си приветствие на още 6 езика, на които благослови присъстващите на площада поклоннически групи французи, румънци, сърби, хървати, чехи и поляци. Сред гостите бе и премиерът Бойко Борисов, който тогава бе главен секретар на МВР. Триста деца от цяла България присъстваха на литургията, за да получат първо причастие.

"Нека Бог благослови България и дари на народа ви дни на напредък, изобилие и мир, като направи така, че жителите й да усетят моята обич и признателност" бяха последните думи, които главата на Римо-католическата църква произнесе на българска земя.

КОЙ Е ПАПА ФРАНЦИСК?

Името, с което папа Франциск е роден, е Хорхе Марио Берголио. Ражда се в Буенос Айрес в семейство с пет деца на италиански жп работник и съпругата му. Завършва семинария във Вила Девото и влиза в йезуитския орден на 11 март 1958 г. Завършва философия и след това преподава литература и психология в Санта Фе и Буенос Айрес.

Ръкоположен е за свещеник на 13 декември 1969 г. от архиепископ Рамон Хосе Кастелано. Учи във Философския и теологически факултет в Сан Мигел, където по-късно става преподавател. През 1980 г. става ректор на семинарията в Сан Мигел, където е учил. Той заема тази длъжност до 1986 г. Защитава докторска дисертация в Германия и се връща в родината си, за да служи там.

Като кардинал Берголио става известен със своята скромност, доктринален консерватизъм и съпричастност към социалната справедливост. Неговата скромност личи и в начина му на живот - живее в малък апартамент вместо в епископска резиденция.

Отказва да ползва лимузина с шофьор, а предпочита градския транспорт.