Почетната пловдивчанка Стефка Костадинова празнува рожден ден  

Преди 56 години в Пловдив се ражда едно момиченце, което ще запише името си с големи букви в българската история - Стефка Костадинова.

Кариерата си започва с гимнастика и плуване.Учи в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. В 7-и клас вече е „майстор на спорта“, а в 10-и клас скача 190 см. Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. След спортното училище, завършва спортен педагогически профил в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. 

През 1989 г. се омъжва за своя треньор Николай Петров.През 1995 г. става майка на син на име Николай.По-късно Петров и Костадинова се разделят. На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев. 

През 1999 г. Стефка Костадинова става вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика.През 2002 г. е избрана за заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта. На 11 ноември 2005 г. е избрана за председател на Българския олимпийски комитет, а четири години по-късно е преизбрана за втори мандат. На 9 май 2013 г. Стефка Костадинова е избрана за трети път като председател на Българския олимпийски комитет. На 23 март 2017 г. е избрана за четвърти мандат като председател на Българслки олимпийски комитет. 

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен. През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера. 

Сред отличията й са още:

  • Две световни титли на открито – Рим 1987 и Гьотеборг 1995 г. 
  • Пет световни титли в зала – Париж 1985 и 1997 г., Индианаполис 1987 г., Будапеща 1989 г. и Торонто 1993 г. 
  • Една европейска титла на открито – Щутгарт 1986 г. 
  • Четири европейски титли в зала – Пирея 1985 г., Лиевен 1987 г., Будапеща 1988 г. и Париж 1994 г. 
  • Победителка във финала на Световната купа – Канбера 1985 г. 
  • Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г. 
  • Cребърен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. 
  • Стефка Костадинова е носителка на орден „Стара планина“, I степен от 1996 г. и Почетен гражданин на Пловдив.  

 

През 1680 г. пожар изпепелява Търново, от целия град остава само една къща 

На 20 март избухнал пожар в тогавашния квартал ”Кая баш”, който продължил 6 дни – до 25 март. Пощадена от пожара е останала само къщата на Ибрахим ага. 

Старата ни столица е била неведнъж жертва на големи и опустошителни пожари в миналото.  
В Търново пожари избухвали по-рядко отколкото в София, Пловдив и другаде, през известен интервал от време, но когато избухнат биват големи и стихийни. Един такъв пожар можело да се сравни на двегодишен непрекъснат пожар. Самият Петко Рачов Славейков се вдъхновил да напише стихотворение за един от големите пожари, когато бил ученик.    

Страшен се пожар появи, 

Търново града изгори, 

Варош махала опожари, 

Разплака млади и стари. 

Стари и млади плачеха. 

Търговци стоки влачеха, 

 

Накрая да я изнесат, 

Тогаз огънят да гасят. 

  

Но огънят се умножи, 

Чак до черков доближи, 

До черков „св. Никола”, 

Като се буйно издигна, 

Чак до църква достигна. 

  

Когато града гореше, 

От нийде помощ не беше! 

  

Спи – жълт камък се вдигаше, 

Сутринта като се разсъмна 

И огънят си утихна. 

  

Горки изгорели дечица, 

Голички са по една ризица 

Без дом, без школо останали, 

Пред църква са се събрали, 

Пред църква „св. Никола” 

/При изгорялата школа/ 

Изгорели книжки да четат. 

 

В Британската империя се забранява търговията с роби 

През 1807 година официално се слага край на търговията с роби, а капитаните, превозващи роби, били глобявани с £120 за всеки роб. По този повод ООН отбелязва  Международен ден на възпоминание на жертвите на робството и търговията с роби.  

Аболиционизмът е политическо движение от края на 18 и през 19 век за премахване на робството, отмяна на търговията с роби и освобождението им в Западна Европа и Америка. 

Сред първите инициатори на движението е испанският мисионер и учен от 16 век Бартоломе де Лас Касас. По негова инициатива Испания първа от европейските държави приема закон против поробването на американските индианци (1542 г.), който обаче скоро е отменен. Този закон дори става една от причините за началото на масовия експорт на роби от Африка към Америка. През 18 век, против робството излизат английските квакери, а към края на столетието осъждането на робството става част от европейското Просвещение. През тази епоха аболиционисти са наричани тези филантропи, които, без да участват пряко в дейността на политическите партии, се стараят посредством публични проповеди и печатни материали да съдействат за унищожението на робството. Към началото на 19 век повечето правителства на европейските страни признават необходимостта от премахване на робството. 

През 1807—1808 г. е забранен вносът на африкански роби в САЩ и британските колонии. През 1833 г. робовладелчеството напълно е забранено в Британската империя, в това число в британската част на Западните Индии, чиято икономика от векове се основава на робския труд. В САЩ робството е основна причина за Гражданската война и е забранено едва през 1865 г. (виж. Тринадесета поправка на Конституцията на САЩ). 

Движението в Европа против робството става една от причините за освобождаването на руските селяни от крепостната зависимост през 1861 г. Понастоящем робството е забранено от международното право.