Разпусната е Първата българска легия

Първата българска легия е военен отряд, сформиран в Белград от български доброволци по време на сръбско-турския конфликт от 1862 година. Според замисъла на своя организатор Георги Раковски, отрядът трябва да вдигне на въстание българите в Османската империя. На практика легията участва в боевете за Белградската крепост, но никога не навлиза в османска територия. След тримесечно съществуване, тя е разпусната още през септември същата година от сръбското правителство под натиска на Великите сили.

Освен Раковски, в Първата българска легия вземат участие и трупат опит редица видни български националреволюционери, в това число и бъдещият създател на Вътрешната революционна организация Васил Левски.

Съгласно плана за освобождение на България, оформен окончателно в края на 1861 година, освободителното въстание на българите от двете страни на Стара планина трябва да започне с нахлуването на полк отборни бойци от сръбска в османска територия през Княжевац до Търново. Поради недостига на финанси и липсата на собствена база на българските революционери, изпълнението на намеренията им зависи изцяло от княз Михаил Обренович. Планът на сръбските власти е да използват Раковски и доброволците му за прогонване на османските гарнизони от сръбска територия. С помощта на сътрудниците си в Цариград (Стоил Балкански, Стоян Буйнов и други), Раковски започва агитация и събиране на средства още през септември същата година. На призива му откликват както емигранти, така и революционери от самата България. Към юни 1862 година в Белград се събират между 80 и 95, а по някои данни – до 600 доброволци.

Отрядът получава названието „легия“ в началото на юни 1862 година, когато взема участие във въоръжените стълкновения с турците при Варош капия и Видин капия в Белград. Впоследствие отбранява участък от сръбските позиции в града, а част от българските доброволци е изпратена в Крагуевац начело с Ильо Марков. Провалът на Хаджиставревата буна обаче пресича плановете за въстание в България. Кражба на събраните средства и неуспешните преговори за финансиране от българските общности в Браила и Виена оставят легията с много малко оръжие и я принуждават да мине на сръбска държавна издръжка в края на август. Поставено под английски и руски натиск, на 21 септември правителството на Илия Гарашанин разпуска легията като условие за помирение с Османската империя.

21 септември – Международен ден на мира

Всяка година на 21 септември светът отбелязва Деня на мира, обявен от Общото събрание на ООН за ден, посветен на укрепването на идеалите за мир. Международният ден на мира, е обявен от ООН през 1981 г. и повторно приет през 2001 г. с резолюция на световната организация за ден на ненасилието и спирането на огъня във всички точки на света.
Международният ден на мира се отбелязва съгласно резолюция 36/67 от 1981 г., приета с идеята този ден да съвпада с откриването на редовната сесия на Общото събрание на ООН. За първи път денят се чества през септември 1982 г. През 2001 г. Общото събрание гласува резолюция 55/282 и утвърждава 21 септември за ден на ненасилието и спирането на огъня във всички точки на света.
Акцент на честванията на Международния ден на мира са прекратяването на огъня и спирането на военните действия по света за 24 часа. По традиция Генералният секретар на ООН ще удари Камбаната на мира в Ню Йорк и ще призове воюващите по целия свят да приберат оръжията и да се опитат да намерят мирно решение на конфликтите.

Традиционен призив за прекратяване на огъня във всички конфликтни зони отправи генералният секретар на ООН Антониу Гутериш на церемония в щабквартирата на световната организация в Ню Йорк, на която удари камбаната на мира по повод предстоящия идната седмица Международен ден на мира.

„Изграждането на мирни и стабилни общества може да отнеме десетилетия, дори векове. Мирът може да бъде пропилян само за миг при безразсъдни политики и действия“, заяви Гутериш.

И отбеляза, че пандемията от Covid-19 увеличава неимоверно риска от избухване на война:

„Трябва да накараме оръжията да замлъкнат и да се съсредоточим върху общия си враг – вируса. Пандемията изкара на преден план и експлоатира всички видове неравенства, не само във военните зони. Тя води до противопоставяне на общности и цели държави“.

За първи път е публикувана книгата на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“

“Хобитът” е фентъзи-роман от английския писател Джон Роналд Руел Толкин, първоначално написан като приказка. Носи подзаглавието Билбо Бегинс или дотам и обратно. За първи път е публикуван на 21 септември 1937 г. и получава добри критически отзиви в САЩ, представлява прелюдия към историята, която се описва в книгите от Властелинът на пръстените (написани в периода 1939 – 1948 г. и издадени през 1954 г. и 1955 г.)

Романът проследява приключенията на хобита Билбо Бегинс по време на неговото пътешествие през Средната земя. В пътуването той е придружаван от група джуджета, както и от магьосникът Гандалф. Пътешествието им има за цел да върне на джуджетата тяхното кралство и огромното им съкровище, които са откраднати от дракона Смог. В пътуването участват тринайсетте джуджета: Торин Дъбощит (Дъбовия щит), Оин, Глоин, Дуалин, Балин, Бифур, Кили, Фили, Бофур, Дори, Бомбур, Нори и Ори.

Земетресение в Тайван през 1999 г.

Наричано е още земетресение Чи Чи. Започнало е в 01:47 ч. местно време на 21 септември 150 км южно от Тайпе ,Тайван . Броят на загиналите е 2400, а около 10 000 души са ранени. Хиляди къщи са срутени, оставяйки над 100 000 души без дом. Земетресението е било с магнитут 7,7.

Родени на този ден са:

Стивън Кинг – американски писател. Роден е на 21 септември, 1947 г. в Портланд, САЩ. Известен е най-вече със своите романи на ужаса, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век. Историите на Стивън Кинг обикновено разказват за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр. Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм. Продажбите на книгите на Кинг са около 300 – 350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един разказ („Петата четвъртина“) под псевдонима Джон Суитън. Кинг получава Националния медал на изкуствата за 2014 г. на церемония в Белия дом на 10 септември 2015.

Христо Танев – български художник. Роден е на 21 септември 1943 г. в Стара Загора. Танев твори основно в областта на живописта, архитектурния, промишлен и графичен дизайн, пространственото оформление и рекламата. Негово дело са повече от 500 запазени фирмени лога, както и гербовете и знамената на Стара Загора, Димитровград, Чирпан и Гълъбово. Между 1972 и 1986 година взема участие в множество регионални и национални изложби за живопис с платна, изпълнени в жанровете портрет, фигурална композиция, пейзаж и натюрморт. Участва в представителни изложби на българското изобразително изкуство зад граница: Берлин, Букурещ, Катовице, Легннце, Москва, Осло, Самара, Улан Батор и др. От 1976 г. той членува в Съюза на българските художници, а от 1989 г. – в Асоциацията за пластични изкуства към ЮНЕСКО. През 2003 година основава собствена галерия за изящни и приложни изкуства в Стара Загора.